Ритъм, хармония, регистър, промяна в силата на звука и тембъра - всичко това пряко влияе върху дейността на мозъка и потните жлези, сърдечната честота и емоционалната сфера.
Резултатите от проучването, проведено от група психолози и специалисти по изкуствен интелект от Университета на Южна Калифорния, бяха представени на международната конференция ACM Multimedia 2019, проведена в Ница (Франция) в края на октомври.
Изследователите проведоха серия от експерименти, включващи повече от сто доброволци. Хората слушаха музикални пасажи, избрани от учените, и наблюдаваха как тялото им реагира на тази или онази музика. След това, въз основа на събраните данни, изкуственият интелект изгради алгоритми, за да определи на кои характеристики на музикалните произведения хората реагират най-много. Тествани са общо 74 характеристики.
Така, например, по време на един от експериментите 40 доброволци слушаха тъжни и забавни музикални пасажи, докато бяха в скенер за ядрено-магнитен резонанс, което даде възможност да се наблюдава в реално време кои части на мозъка са възбудени в отговор. В друг експеримент 60 души слушаха различни видове музика със слушалки, докато устройствата записваха промени в сърдечната честота и проводимостта на кожата. Участниците в този експеримент също трябваше да оценят по скала от 1 до 10 интензитета на емоциите си, когато слушат конкретен пасаж, както и да посочат какво е естеството на тези чувства - дали изпитват тъга или радост.
В резултат на това изследователите стигнаха до извода, че музиката засяга най-силно две области от слуховата кора на мозъка - горната темпорална извивка и извивката на Гешл. Тези области на мозъка са особено активни в отговор на такава характеристика като силата и чистотата на ритъма (например, в отговор на много ритмичната композиция „Bad Romance“, изпълнена от Lady Gaga, гирусът на Geschl „свети и пулсира като коледно дърво“, отбелязват изследователите).
Горният темпорален извивка и извивката на Хешл също се активират, когато има промяна в динамиката на музикално произведение, като промяна в силата на звука, ритъма, тембъра или въвеждането на нови инструменти. Тоест, ако едно произведение е много силно през цялото време, то няма толкова силен ефект върху слушателите, както това, в което силата на звука се променя през цялото време, обясняват авторите на изследването. Като примери те цитират много силен блек метъл рок и "Smells Like Teen Spirit" на Nirvana, която постоянно преминава от тиха част към по-силна и обратно.
Увеличаването на електрическата проводимост на кожата и активирането на потните жлези са свързани с въвеждането на нови инструменти в музикалната композиция и с началото на музикално кресчендо, установиха изследователите. Освен това, колкото повече инструменти участват в изпълнението на произведението, толкова по-силна е реакцията на публиката. Въз основа на получените резултати учените планират да разработят препоръки за използването на музика при лечение на депресия и тревожност, за облекчаване на хронична болка, различни тежки заболявания и деменция.