Общоприето е, че "мъжете не плачат", а твърде бурната проява на емоции е характерна за жените. Изблиците на агресия и гняв при мъжете обаче са не по-малко разрушителни от женските, но по-малко одобрени от обществото. Например, истеричен шеф ви кара да искате да контактувате с него възможно най-малко, именно поради непредсказуемото му поведение. Бурните негативни емоции у мъжете предизвикват объркване и безпокойство, особено сред любимите и любящи жени.
Разликата в изразяването на емоциите при мъжете и жените
От детството момчетата се учат да потискат емоциите си. Те често чуват фрази като: "Момчетата не плачат" или "Какво си момиче?". Така те израстват със съзнанието за недопустимостта на открита проява на агресия или гняв. Но това не означава, че те не показват негативни емоции. Могат да ги натрупат в себе си, за да избухнат един ден на някой близък.
За жените е по-лесно да си спечелят репутацията на "истерички" или "скандалистки". Най-вредното погрешно схващане по отношение на женските емоции е ПМС (предменструален синдром) или дългото отсъствие на връзка с мъж. По физиологични причини тези фактори са изключени при мъжете. Основните причини за мъжките избухвания са продължителен стрес, манипулация, ревност или склонност към насилие.
Истериците при мъжете могат да навредят на психиката на другите, предимно съпруги и деца. Но в някои случаи те се нуждаят от емоционално освобождаване, защото стресът, причинен от конфликтни ситуации на работа или в страната, има тенденция да се натрупва. Агресията не винаги е насочена към близките – някои мъже в изблик на гняв разхвърлят неща около себе си или ги чупят. И едва след като пристъпът на агресия приключи, мъжът се успокоява и е готов за конструктивен диалог.
Основните причини за мъжките избухвания: стрес, ревност и други
Подходът към проявлението на емоциите при мъжете е малко по-различен от този при жените. Ако жените свикват да се оплакват от живота на приятелките си и могат да си позволят да плачат, то мъжете търсят релакс в спортни състезания или алкохолна зависимост. Рядък човек се обажда на приятел, за да се оплаче от живота. Но ако е подложен на стрес дълго време, тогава той може да потърси изход под формата на немотивирана агресия.
Негативните емоционални прояви при мъжете могат да бъдат разделени на няколко вида. Първият тип се характеризира със строго мълчание с внезапно повишаване на гласа и обвинения към онези, които са предизвикали негативни емоции у човека - шеф, колеги, служители на обществените служби. В този случай околните предмети - мебели, съдове, домакински уреди - могат да бъдат сериозно засегнати.
Вторият вид истерия се счита за "женска". Когато човек е в състояние на страст, разумните аргументи не му действат, а осмиването на състоянието му предизвиква още повече раздразнение. Постепенно негативното емоционално състояние изчезва и човекът се успокоява. Това поведение е характерно за мъже с повишена емоционалност, които не са научени да управляват собствените си емоционални прояви.
В най-опасния вид гняв, мъжът често излива гнева си върху жена си или приятелката си. В същото време изблиците на агресия могат да бъдат придружени от злоупотреба с алкохолни напитки и елементи на физическо насилие. Такава истерика може да възникне в резултат на прехвърления стрес. Но при често повторение представлява заплаха за семейството на мъжа. Ако ситуацията не се промени, тогава това става причина за раздяла с агресивен партньор.
Отрицателните емоции на мъжете често предизвикват недоумение у жените. Те разрушават традиционния образ на мъжа като защитник и хранител, така че жените не винаги разбират как да реагират правилно. Най-често те се втурват да успокоят мъжа или започват да проявяват ответна агресия. Но тези методи за спиране на мъжките избухвания са неефективни.
Как да реагираме на негативните емоции на мъжете?
Особеностите на социализацията на мъжете водят до факта, че те по-често натрупват негативизъм в себе си, но след това той може да пробие под формата на истерици. Дългосрочното натрупване на негативизъм се отразява негативно на психиката и сърдечно-съдовата система. И избухванията на мъжете карат другите да се чувстват неудобно.
Често жените с пристъпи на агресия или гняв от съпруг или партньор веднага се втурват да ги успокоят. Но това не работи, защото в състояние на страст човек не е в състояние да слуша логически аргументи. В други случаи жените започват реципрочни избухвания, което води до още по-голямо влошаване на ситуацията.
Ако истерията се превърне в инструмент за манипулация в опит да се постигне нещо, тогава на жените не се препоръчва да се държат твърде „майчински“, колкото и да искат да го спрат. В такива случаи е по-добре да не се реагира изобщо и в крайна сметка мъжът ще разбере, че няма да постигне това, което иска. Също така не трябва да питате мъж по време на "бурята" за нищо. Необходимо е да се изчака, докато избухването на агресия премине.
В някои случаи работи метод за отклоняване или превключване на вниманието от обекта на изблика към извънредни новини или неочаквано съобщение. В същото време не трябва да удряте мъж в лицето, да го наливате с вода или да го убеждавате да спре да се държи агресивно. Най-добре отидете в друга стая и се опитайте да не реагирате, въпреки сложността на ситуацията.
Всеки има право на негативни емоционални прояви – и мъжете, и жените. Но традиционното общество поставя доста високи изисквания към мъжете, например да бъдат „силният пол“, суров и спокоен. Но често няма откъде да дойде вътрешният мир, тъй като различни стресови фактори могат буквално да разкъсат човека отвътре. Обществените нагласи го правят отговорен за семейството и задължението да изгради успешна кариера. Освен това от него се изисква „да бъде мъж“, тоест да има възможно най-малко емоционални прояви и, разбира се, да не плаче.
Реакцията на избухването зависи от всеки отделен случай. Ако е причинено от продължителна стресова ситуация, тогава не трябва да обвинявате мъжа или да му задавате твърде много въпроси. Ако агресията е провокирана от употребата на алкохолни напитки или е насочена към съпругата или децата и често се повтаря, тогава в особено трудни случаи само напускането на мъжа може да спаси ситуацията. Нито един човек не успява да изживее живота си в пълно спокойствие, но обществото е по-лоялно към женските емоционални прояви, отколкото към мъжките.