Такива резултати показа проучване сред жители на четири развити страни по света.

687b64be76445dc44ae924dfff1ac22b

Резултатите от проучване, озаглавено „Произходът на щастието: доказателства и практически прозрения“, на учени от Лондонското и Парижкото училище по икономика бяха представени на международна конференция по тази тема, проведена в Лондон.

Авторите на изследването са анализирали данни, получени от проучвания, в които са участвали повече от 200 000 жители на Австралия, Великобритания, Германия и САЩ. Участниците трябваше да отговорят на въпроси кои фактори влияят най-много на степента им на удовлетворение от живота. Сред тези фактори са наличието на семейство, деца, партньор, работа, ниво на доходи, успех на децата, състоянието на децата и тяхното собствено физическо и психическо здраве и др.

Както се оказа, най-мощно влияние върху удовлетвореността от живота има неблагоприятното състояние на ума. Наличието на депресия или тревожно разстройство намалява "нивото на щастие" с около 20%. На второ място са проблемите в личния живот (отсъствие на любим човек или лоши отношения с партньора), на трето място са физическите заболявания и едва на четвърто място е твърде ниският доход.

Изчисленията на авторите на изследването показаха колко важен е успехът в лечението на депресия и тревожно разстройство за човечеството. Тези психични заболявания са до голяма степен отговорни не само за ниските индивидуални „нива на щастие“, но и за социалното неравностойно положение, те водят до бедност и мизерия на ниво население.

Ако депресията и тревожността могат най-накрая да бъдат изкоренени, това ще повиши цялостното благосъстояние на населението много пъти по-ефективно, отколкото простото повишаване на нивата на доходите. Въпреки че тази цел все още не е постижима, лечението на депресия и тревожност трябва да бъде включено в държавната стратегия за борба с бедността, тъй като струва 18 пъти по-малко от изплащането на обезщетения, подчертават учените.

Освен това, както показа анализът на данните, психичното здраве и емоционалният баланс в детството и юношеството, а не материалното благополучие изобщо през този период от живота, определят повече колко щастлив ще бъде човек, когато стане възрастен.