Етмоидният синузит или етмоидит е сравнително рядко диагностицирано инфекциозно-възпалително заболяване, при което е засегната лигавицата на етмоидалния синус. Най-често този патологичен процес се причинява от различни представители на вирусната флора, въпреки че може да бъде и от бактериална природа. Клиничната картина при тази патология е представена от синдром на болка, който се влошава от движения на главата, обща интоксикация на тялото, патологично изпускане от носната кухина и др. При навременна диагноза и правилно избрано лечение етмоидитът като правило има благоприятна прогноза. В противен случай стените на етмоидалния синус могат да претърпят деструктивни промени, поради което възниква вторично увреждане на орбиталната кухина. Навременната среща с лекар по интернет, по телефона +7 (499) 519-32-56 или по друг начин ще помогне да се избегне това. Специалистът ще може да избере необходимата терапия, която ще намали до минимум вероятността от развитие на всякакви усложнения.
Сред всички синузити етмоидитът е най-рядко срещан. Най-често се диагностицира при деца на възраст между пет и седем години, но може да се развие и при възрастни. Освен това в детството най-често възникват различни усложнения. Според статистиката около петнадесет процента от пациентите са изправени пред тях. Мъжете и жените еднакво често страдат от такъв патологичен процес.
Преди да говорим за причините за развитието на етмоидален синузит, заслужава да се отбележи, че той може да бъде остър и хроничен. Средната продължителност на острия възпалителен отговор е две до четири седмици. Хроничната форма се характеризира с по-продължителен курс с поява на периодични екзацербации. Интересното е, че етмоидитът има известна сезонност. Увеличаване на заболеваемостта се наблюдава през есенно-зимния период, което вероятно е свързано с огнища на остри респираторни вирусни инфекции.
Етмоидният синус се нарича още етмоидален лабиринт. Това е сдвоена формация, представена от клетки на етмоидната кост. Клетките на лабиринта имат различни размери и са облицовани с лигавица отвътре. Именно в лигавицата се развива възпаление с етмоидит. Както вече казахме, това заболяване, с правилната тактика на лечение, рядко води до усложнения. Въпреки това, в най-неблагоприятния сценарий, такъв патологичен процес може да причини пробив на гной в орбиталната кухина с появата на орбитален флегмон или ретробулбарен абсцес. В допълнение, понякога инфекцията може да се разпространи в черепната кухина.
Както вече казахме, етмоидният синузит най-често се причинява от вирусна флора. Патогените могат да бъдат аденовируси, грипни вируси, риновируси и т.н. Много по-рядко възпалителната реакция в областта на етмоидалния лабиринт се провокира от бактерии, например стафилококова или стрептококова флора, Haemophilus influenzae и др.
В по-голямата част от случаите такова възпаление се формира при хора с намалено ниво на имунна защита. Съществуващи хронични възпалителни огнища в областта на УНГ органите, аномалии в структурата на самия етмоидален синус или носната кухина, травматични ефекти - всичко това се счита за предразполагащи фактори.
В зависимост от естеството на възпалителния процес етмоидният синузит се разделя на катарален, едематозно-катарален, гноен и хиперпластичен вариант. При катаралния вариант се отбелязва активно производство на лигавичен ексудат, а при катарално-едематозен вариант се отбелязва увеличаване на отока на лигавицата, докато ексудацията е по-слабо изразена. Гнойният вариант се характеризира с натрупване на гноен ексудат, а хиперпластичният вариант се характеризира с удебеляване на лигавицата.
Етмоидит: основните признаци на синузит
Доста често клиничната картина на етмоидит първоначално е „маскирана“ като основното заболяване, което провокира възпаление на етмоидния синус. Основният симптом на синузит е главоболие, локализирано според пациента "зад очите" или "дълбоко в моста на носа". Трябва да се отбележи, че синдромът на болката е доста силен и се засилва допълнително от движенията на главата.
Има признаци на синузит, като нарушено назално дишане, намалено обоняние, мукозен или мукопурулентен секрет от носната кухина. Често се добавя нарушение на общото състояние на болен човек. Има оплаквания за повишаване на телесната температура до субфебрилни или фебрилни стойности, слабост и неразположение, намален апетит и др.
Като правило, хроничен възпалителен процес се установява, когато общата му продължителност е повече от три месеца. Извън екзацербацията няма признаци на синузит. Обострянето може да бъде предизвикано от хипотермия, ТОРС и т.н. В този случай се появяват симптоми, характерни за острата форма.
Диагностика на възпаление: имам ли нужда от среща с лекар?
Само специалист може правилно да постави диагнозата, поради което е необходима навременна среща с лекар. Планът за изследване на такова възпаление се състои от общ кръвен тест, в който ще има признаци на възпалителен процес, предна риноскопия и рентгеново изследване. При необходимост се извършва компютърна томография и пункция на етмоидния синус.
Лечение и профилактика на етмоидален синузит
Лечението на етмоидален синузит може да включва антибактериални лекарства, нестероидни противовъзпалителни средства, вазоконстрикторни капки за нос. Показани са също имуномодулатори и мултивитамини. След спиране на острия възпалителен процес се прилагат физиотерапевтични процедури. В тежки случаи може да се наложи операция.
Предотвратяването на етмоидит се състои в повишаване на нивото на имунна защита, навременно саниране на съществуващи инфекциозни огнища в УНГ органи и т.н.