Ние обясняваме какво е доказано ефективно и какво не.
Според Росстат, 2% от руснаците, които се разболяват, се обръщат към методи и „специалисти“ на алтернативната медицина вместо към поликлиниките. Рано или късно всеки в страната се разболява, така че приблизително 3 милиона души в страната са готови да поверят здравето си не на лекари, а на лечители, лечители и хомеопати.
През историята хората са успели да изобретят много методи за лечение, а науката, особено в съвременната й форма, съществува от сравнително малко години. Следователно не всеки метод има доказана ефективност. Струва си да се прави разлика между няколко фундаментално различни ситуации.
Случва се методът да е научно проучен, но няма доказателства за терапевтичен ефект. Формално това не е изречение, тъй като изследването може да е проведено с грешки или нарушения, например върху малка извадка за научни заключения.
Възможно е също така лечението да помогне, но не и за болестта, за която учените са го търсили. Въпреки това, това все още е храна за размисъл.
Има друга версия на недоказана ефективност, когато тестът просто не е извършен. Причините може да са различни: не са отпуснали финансиране, не са счели за необходимо да проверят метода, изразходваното време и пари надвишава стойността на очаквания резултат.
В нашия материал ще говорим за популярни медицински практики с история.
Кървене
12 декември 1799 г. Джордж Вашингтон, вече бивш президент на Съединените щати, имаше треска и затруднено дишане. Лекарят, извикан да спаси политика, изпусна около три литра кръв на вече възрастен мъж за няколко дни. На 14 декември Уошингтън почина, най-вероятно от комбинация от SARS и такова „лечение“. Сегашните изследователи смятат, че процедурата е влошила здравето на първия президент на САЩ.
Сега се предполага, че кръвопускането е станало популярно около 5 век пр.н.е. Тогава е живял Хипократ, който обобщава научната основа за времето си на тази теория и започва активно да я прилага. Оттогава и до около 19 век тази процедура се използва активно, наборът от заболявания, които е предназначен да лекува, се променя. Включително треска, главоболие, очни заболявания, инсулти.
По едно време методът е имал и религиозно влияние. И така, католиците превърнаха кръвопускането в модерен аскетизъм, докато църквата официално не обяви, че не го приема. Мюсюлманите също почитат „хиджама“ като практика, използвана от пророка Мохамед.
В момента няма проучвания, потвърждаващи ефективността му, поне за описаните заболявания. Единствената съвместима с съвременната наука употреба е при хемохроматоза, тоест излишък на желязо в кръвта, откъдето то преминава в органите и се отлага в тях. В тази ситуация може да се предпише периодично кръвотечение. Ефективността на този метод не надвишава по-познатите на лекарите методи.
Хирудотерапия
Едно от първите известни препратки към лечение с пиявици е изображение в египетска гробница, датиращо от около 15 век пр.н.е. Оттогава хирудотерапията измина дълъг път и като цяло дори се отърва от етикета на маргинална практика.
През 2004 г. Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) одобри използването на пиявици в микрохирургията и пластичната хирургия.
Ефективността на метода се дължи на освобождаването на голям брой съединения, които влизат в човешкото тяло, когато пиявицата е заета да смуче кръв.
През 1999 г. The Lancet публикува резултатите от двойно-сляпо изследване на едно такова вещество, хирудин. Оказа се, че употребата му намалява риска от повторен инфаркт на миокарда и ангина пекторис.
Руски учени също са провели редица изследвания за ефекта на медицинските пиявици върху работата на сърцето. Всички те потвърдиха ефективността на такава терапия. Въпреки това е необходимо да се отбележи доста малкият брой контролни групи, както и нарушаването на общоприетата методология в такива случаи.
През 2011 г. учени от Санкт Петербург публикуваха статия, в която описаха положителния ефект на хирудотерапията върху кръвообращението на мозъка.
Като цяло трябва да се отбележи, че въпреки спецификата на процедурата, лечението с пиявици може да бъде ефективно в някои ситуации, но в никакъв случай не може да се счита за панацея. Освен това трябва да се помни, че този метод се счита за допълващ, тоест допълнителен към медицината в съвременния му смисъл, но не и като заместител.
Запознайте се с мен в 22-ри век: 10 тайни за дълголетие от 110-годишните
Хомеопатия
Методът, който породи много шеги за изключително скъпата захар, предизвиквайки разгорещени дебати в интернет и на семейни празници, е изцяло свързан с хомеопатията.
Последователите на метода откриват произхода му около 400 г. пр.н.е. Според друга, по-малко спорна версия, терминът и самата теория са създадени от Самуел Ханеман през 1810 г.
Има два основни постулата на хомеопатията:
- вещества, които причиняват заболяване, в малки дози могат да го излекуват;
- молекулите в много слаби концентрации "запомнят" действието на първоначалното вещество.
И двете твърдения не са официално потвърдени и по-скоро се опровергават. Националният съвет по здравеопазване и медицински изследвания на Австралия, след като анализира 176 научни статии, заключи, че нито една от публикациите няма доказателства за ефективността на хомеопатията. Някои статии показват, че това лечение не е по-ефективно от плацебо. Други публикации не попадат в критериите за научност по отношение на изследвания и експерименти.
Нека добавим, че Руската академия на науките издаде официален меморандум, признаващ хомеопатията за псевдонаука.
Акупунктура
„Акупунктура“, „акупунктура“, „рефлексология“ са различни имена за един и същ метод, който е един от стълбовете на традиционната китайска медицина. Съвременните историци оспорват тази дългогодишна теория за произхода, като посочват, че по-ранни техники за акупунктура може да са били открити в швейцарските Алпи. Въпреки това изследователите са съгласни, че акупунктурата като метод на лечение е известна от поне пет хиляди години.
Същността на метода се състои във въвеждането на тънки игли под кожата в предварително избрани и обосновани от гледна точка на акупунктурата точки. Механизмите на въздействие на рефлексологията често се описват с немедицински причини, като например факта, че "въздействията водят до хармонизиране и възстановяване на правилното движение на енергията."
Разбира се, такива неясни формулировки не намират потвърждение и подкрепа от съвременната академична наука.
Многобройни проучвания не успяха да покажат ефективността на акупунктурата срещу нито едно от разглежданите заболявания. От друга страна, в природата има много заболявания и броят им расте, така че може би един ден този метод ще намери своята научно обоснована ниша.
***
Често се казва, че древните методи на лечение, които са научно доказани, просто губят определението „народни“ или „алтернативни“. Обикновено точно това определение означава, че е вероятно такива практики да нямат медицинска ефективност. Вероятно, ако има задача да се обобщи грубо тази ситуация, тогава това не е далеч от истината.
Въпреки това „древен“ не винаги означава „псевдонаучен“ и всеки случай трябва да се разглежда отделно.