Към днешна дата вирусният хепатит B (b) все още е един от най-неотложните проблеми за медицината. По данни за 2019 г. в Русия живеят около 1,9 милиона души с такава инфекция. В същото време всяка година около 1,5 милиона души по света умират от вирусен хепатит и неговите усложнения. В тази статия ще говорим за етиологията на вирусния хепатит В, както и за неговите симптоми.
Етиология на вирусен хепатит В
Хепатит B се причинява от специфичен вирус, принадлежащ към рода Orthohepadnavirus.
Генетичният материал на патогена е представен от дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК). Вирусът има доста високо ниво на устойчивост във външната среда. При стайна температура може да се задържи с месеци върху предмети, замърсени с кръвта на болен човек. Патогенът може да бъде инактивиран чрез нагряване, излагане на химически дезинфектанти.
Заразените хора действат като източник на инфекция. Трябва да се отбележи, че кръвта на заразен човек става заразна много по-рано, отколкото е имал първите симптоми. В около пет процента от случаите вирусният хепатит В се проявява като асимптоматичен носител. Този момент е опасен от гледна точка на това, че човек представлява епидемиологична опасност, но дори не подозира за това.
Най-често при вирусен хепатит В се реализира парентерален път на инфекция. По този начин вирусът се предава чрез кръвопреливане, използване на необработени медицински инструменти, ножици за нокти и т.н. През 2012 г. учени от Северозападния държавен медицински университет. И.И. Мечников публикува работа, според резултатите от която е установено, че 0,0005 ml заразена кръв е достатъчна за заразяване с вирусен хепатит В.
Много по-рядко инфекцията възниква в резултат на споделяне на продукти за лична хигиена с болен човек, както и чрез сексуален контакт.
Клинична картина при вирусен хепатит В
От момента на заразяване до появата на първите симптоми може да отнеме от тридесет до сто и осемдесет дни.
Острият хепатит В може да бъде придружен от симптоми като загуба на апетит, постоянно гадене и безпричинно повръщане. Болният човек показва слабост и неразположение, сънливост и понякога умерено повишаване на телесната температура. В някои случаи клиничната картина се допълва от болки в ставите, хеморагичен синдром.
След известно време се появява жълтеница, което води до още по-голямо влошаване на горните симптоми. Кожата и видимите лигавици на пациента придобиват иктеричен цвят, появява се сърбеж по кожата и се засилва хеморагичният синдром. Освен това е характерно потъмняване на урината, обезцветяване на изпражненията. По време на изследването можете да откриете увеличаване на размера на черния дроб и неговата болка при палпация.
Продължителността на иктеричния период може да достигне до един месец, след което диспептичните разстройства изчезват, кожата придобива нормален цвят. При някои пациенти инфекцията става хронична, често придружена от развитие на цироза на черния дроб.