По случай 66-ата годишнина от победата във Великата отечествена война, Zdorovye-info публикува статия за военно-полевите хирурзи. Тези редове са посветени на хората, които изправиха на крака и върнаха на служба повече от 17 милиона войници, които успяха да защитят нашата родина и целия свят от фашизма.
Александър Тушкин / Health-info
„Направеното от съветската военна медицина по време на последната война, честно казано, може да се нарече подвиг. За нас, ветераните от Великата отечествена война, образът на военния лекар ще остане олицетворение на висок хуманизъм, смелост и всеотдайност“, пише маршалът на Съветския съюз Иван Христофорович Баграмян. Благодарение на подвига на лекарите 72,3% от ранените и 90,6% от болните войници успяха да се върнат на фронта. Победата стана възможна до голяма степен благодарение на върнатите на служба войници и офицери от военни лекари.
„Войната е травматична епидемия“, каза великият руски лекар Николай Иванович Пирогов. Следователно професията на хирурга беше най-ценена на фронта. Лекарите от други специалности спешно преминаха преквалификация в началото на войната на кратки курсове, след което станаха асистенти на хирурзи или отидоха на фронтовата линия. Именно там редниците и сержантите претърпяха основните загуби – повече от 80% от смъртните случаи. Общо 85 000 лекари са загинали или изчезнали по време на войната.
На първа линия беше и майорът от медицинската служба Владимир Терентиевич Кунгурцев. Преди войната Владимир Терентиевич завършва Медицинския институт в Новосибирск с диплома за общопрактикуващ лекар. Той служи на Далечния източен фронт като полеви хирург в артилерийска част, където се бие с японците на манджурската граница. Заедно с другари войници Владимир Терентиевич стига до Харбин, където получава Ордена на Отечествената война за заслугите си.
II
градуси.
Днес Владимир Терентиевич е на 95 години, живее в Москва и в навечерието на Деня на победата се съгласи да отговори на няколко въпроса специално за Health-Info.
Информация за здравето>:
Каква беше основната задача на теренните хирурзи?
В. Кунгурски народ:
Предоставихме първа помощ на бойците. Бях ангажиран с бойците на артилерийската част, които стреляха от оръдия и минохвъргачки. Най-често работех с ранени, които се нуждаеха от първа помощ и бяха изпратени в медицинския батальон. Оттам войникът е преместен в болницата, ако се наложи пълна хирургическа интервенция.
Информация за здравето>:
Какви наранявания бяха най-често срещаните?
В. Кунгурски народ:
Раздробяване, куршум. Но имах късмет: нито една смърт. Но те бяха тежки: веднъж докараха боец с пневмоторакс на гръдния кош. Не можеше да диша. Сложих му превръзка, за да не влиза въздух в дробовете му. Общо взето тежко ранените ги евакуирахме своевременно – на носилки или коли. Всички войници със задължителна екипировка имаха индивидуални превързочни чанти, които получиха от лекаря на полка. Всеки войник беше добре инструктиран в случай на нараняване. Например, ако куршум удари стомаха, не можете да пиете или да ядете, защото през стомаха и червата, заедно с течността, инфекцията навлиза в коремната кухина и започва възпаление на перитонеума – перитонит.
Информация за здравето>:
Кои наранявания се считат за най-тежки?
В. Кунгурски народ:
Шрапнелни рани, особено в крайниците.
Информация за здравето>:
И колко далеч летят фрагментите от снаряди?
В. Кунгурски народ:
Зависи от калибъра. Малките снаряди удрят на разстояние няколко метра, големите – сто или повече. Звуковата вълна на такъв снаряд е малка, не като тази на Катюша. Такъв снаряд лети, а звукът му е специфичен, подобен на пронизително свирене и много кратък. След това той се приземява и има експлозия.
Информация за здравето>:
Може ли да се получи контузия от удар?
В. Кунгурски народ:
Контузията е въздушна и най-често при удар с фрагмент. Това е закрито нараняване на черепа, когато боецът губи съзнание. Понякога той губи способността да се ориентира в пространството, да говори, да чува звуци. След това постепенно всичко се възстановява.
Информация за здравето>:
И тогава какво правят с контузените?
В. Кунгурски народ:
Дават му упойка и след това успокоително. Всичко, с което разполагахме, беше беладона и кодеин.
Информация за здравето>:
Какви действия предприехте, ако ранен изпадне в болков шок?
В. Кунгурски народ:
Ако раненият има болков шок, е необходимо да го поставите по такъв начин, че кръвта да циркулира нормално и главата да не е по-висока от тялото. След това трябва да анестезирате раните. Тогава нямахме нищо друго освен хлороетил. Хлороетилът замразява болката за няколко минути. И едва по-късно в медицинския батальон и в болницата на ранените бяха дадени инжекции с новокаин, по-ефективен етер и хлороформ.
Информация за здравето>:
Какво друго заплашва здравето на войника, освен шрапнели и куршуми?
В. Кунгурски народ:
Поради факта, че хората водят необичаен начин на живот, имаше инфекциозни заболявания: остри респираторни инфекции, чревни разстройства, заболявания, свързани с нехигиенични условия. Но обикновено бяха малко. Ако има нещо някъде, човекът веднага се евакуира в инфекциозната болница.
Информация за здравето>:
И как се лекуваха инфекциите в полка?
В. Кунгурски народ:
Имаше и лекарства, тогава обикновено пациентите получаваха стрептоцид и сулфидин.
Информация за здравето>:
Помниш ли най-тежката си битка?
В. Кунгурски народ:
Най-трудната битка беше край Хайлар. Колкото и да гладехме японците с артилерия, колкото и да бомбардирахме с авиация, не можахме да ги избием от укрепленията. Тогава решиха да заобиколят Хайлар и той остана в тила. Тогава японците победиха много войници от 94-та пехотна дивизия, защото те преминаха в атака и тръгнаха право към тях.
Информация за здравето>:
Колко хора сте спасили от смърт?
В. Кунгурски народ:
Никога не съм водил никакви записи.
Информация за здравето>:
А след войната общувахте ли с пациентите си?
В. Кунгурски народ:
Не, не общувах, защото те се разделиха в различни посоки. След войната постъпих в Ленинградската медицинска академия и получих диплома по неврология.
Информация за здравето>:
Вие самият пострадахте ли?
В. Кунгурски народ:
Не бях наранен. Имах комоцио и натъртвания. Никога не е лежал в медицинския батальон и в болницата.