Тъмната страна на дългия живот
Когато психиатърът Алоис Алцхаймер изнесе презентация за своя пациент Августин Д. на среща на Германското психиатрично дружество, не му беше зададен нито един въпрос. По това време Августин страда от рядка форма на деменция и обществеността не се интересува от всичко това. Кой би предположил, че след сто години болестта, описана от Алцхаймер и наречена на негово име, ще придобие мащабите на глобална катастрофа и ще се превърне в най-често срещаното мозъчно заболяване в напреднала възраст. Колкото по-висока е средната продължителност на живота (днес тя е 73 години), толкова по-вероятно е всеки човек да се сблъска с болестта на Алцхаймер. Обикновено симптомите на заболяването се появяват не по-рано от 65 години. Има случаи на ранен старт, на 40-45 години. За щастие това не се случва често. Но на 85-годишна възраст около 50% от хората имат признаци на заболяването.
В същото време болестта на Алцхаймер е най-често срещаният и най-изследваният, но далеч не единственият вид деменция. Има и деменция с телца на Леви, съдова деменция, болест на Паркинсон и др. Всичко това са различни заболявания със сходни прояви – човек губи паметта, способността да мисли разумно, да регулира емоциите, да говори, да общува, да се движи. По принцип губи себе си. Те все още не са се научили как да лекуват деменция, съществуващите лекарства само помагат да се забави разграждането. През последните десетилетия обаче научихме много за здравето на мозъка. Така че имаме реални начини да поемем контрол над ситуацията и да имаме по-здравословна версия на себе си в бъдеще.
Асоциацията на Алцхаймер изчисли, че през 2010 г. е имало 35,6 милиона души с болестта на Алцхаймер по света. Ако събитията продължат със същото темпо, до 2050 г. тази цифра ще нарасне до 115,4 милиона души.
Спрете да пушите, започнете да карате ски
При болестта на Алцхаймер неврофибриларните възли се образуват вътре в невроните, а амилоидните плаки се образуват в междуклетъчното пространство. Тези протеинови остатъци убиват невроните и пречат на предаването на импулси между тях. Основният провокиращ фактор на заболяването, с изключение на възрастта, е генетичното предразположение: в 70% от случаите то се наследява. Но да си носител на „лоши“ гени и да се разболееш не е едно и също нещо. Както показва голямо проучване, проведено в университета в Ексетър (Великобритания), генетичните рискове се изравняват с една трета поради здравословния начин на живот. Здравословният начин на живот тук означава човек да не пуши, да спортува поне 150 минути седмично, да се храни правилно и да пие не повече от чаша вино на ден за жените и две чаши за мъжете.
Съществен принос в статистиката на деменцията имат сърдечно-съдовите заболявания, при които се нарушава кръвоснабдяването на мозъка. Инсултът например удвоява риска. Инсулиновата резистентност и диабетът също провокират свързано с възрастта когнитивно увреждане. Имайте предвид, че за разлика от гените и възрастта, тези фактори могат да бъдат контролирани. Това се случва в развитите западни страни, където, противно на мрачните прогнози, случаите на деменция в напреднала възраст са намалели значително през последното десетилетие. Задължителна профилактика е да се следи кръвното налягане, да не се напълнява, да се откаже от тютюнопушенето и да бъдете физически активни.
Каската не се поставя сама
Сериозните наранявания на главата, дори получените в детството и младостта, могат да имат дълготрайни последици. Учени от университета на Пенсилвания откриха връзка между травматичното мозъчно увреждане и деменцията. Две такива травми и рискът от деменция се удвоява. Това е още една причина да носите каска, когато карате колело например.
За ползите от бягането с колело
Експериментите с мишки показват, че аеробните упражнения (животните тичат на колело) ги правят по-умни. И дори в по-голяма степен от обогатената среда – тоест играчки, стълби и други атракции – която също допринася за развитието на мозъка. Колкото повече животните се упражняват, толкова повече нови неврони имат в хипокампуса (отговорен за паметта), малкия мозък (контрол на двигателната активност) и челните лобове (изпълнителна функция). В допълнение, мозъкът беше по-добре почистен от същите протеинови остатъци, убиеца на неврони, които се образуват по време на метаболизма.
Същото важи и за любителите на фитнеса, предимно аеробните упражнения. Харвардското медицинско училище проведе мащабно проучване, включващо 18 000 жени, което продължи 15 години. Участниците, които ходеха с бързо темпо поне час и половина на седмица, бяха когнитивно с 3 години по-млади от своите връстници, които ходеха не повече от 40 минути на седмица. Активната група е имала 20% по-малко когнитивни увреждания като цяло.
Йога, силови тренировки и интервални тренировки имат невропротективен ефект. Шведските учени като цяло стигат до оптимистични заключения, че умерената или интензивна физическа активност намалява риска от развитие на деменция с до 90%. Определено си заслужава усилието.
Най-важното е, че работи дори ако лицето вече има признаци на деменция. Тестове, включващи по-възрастни жени, показват, че редовните аеробни упражнения подобряват способността за концентрация при лека когнитивна дисфункция. А китайската гимнастика тай чи се оказа ефективна при паркинсонизъм.
Защо фитнесът е толкова важен
Движението понижава нивата на инсулин в кръвта, подобрява притока на кръв към мозъка и произвежда невротрофичен растежен фактор (BDNF). До 90-те години не се знаеше нищо за BDNF, но сега се знае, че е необходим за образуването на нови неврони и синаптични връзки. Някои проучвания свързват болестта на Алцхаймер специално с нарушеното производство на BDNF.
Отидете да ядете
Храната също влияе върху здравето на мозъка. И принципно различни схеми на захранване могат да дадат положителен ефект. Средиземноморската диета е полезна за сърцето, кръвоносните съдове и предотвратява диабета. Така че намалява риска от деменция.
При съществуващи невродегенеративни заболявания кето диетата показва добри резултати. Някога е разработен за лечение на епилепсия. Кето диетата предполага, че човек получава 70% от дневните калории от мазнини, 20% от протеини и 10% от въглехидрати. Защо работи? Известно е, че при болестта на Алцхаймер метаболизмът на глюкозата в мозъка е нарушен. Тоест невроните получават по-малко храна и „гладуват“. Кетонните тела, образувани по време на кето диетата, могат да бъдат алтернативен източник на енергия за тях. Тестовете показват, че 45 дни такава диета подобряват когнитивните функции на пациентите. Кето диетата е ефективна и при паркинсонизъм, диабет и инсулинова резистентност.
Друг начин за справяне с инсулиновата резистентност е периодичното гладуване или гладуване. Схемите на гладуване могат да бъдат различни. Най-простият е да не ядете 14-16 часа на ден. Например късна закуска и ранна вечеря. В процеса на гладуване се повишава чувствителността на тъканите към инсулин и започва да се произвежда норепинефрин, което ускорява метаболизма. Какво се случва с мозъка по време на гладуване отново показаха експерименти с мишки. Едната група гризачи беше на кето диета, другата гладуваше по схемата, третата, контролната група, се хранеше както обикновено. Втората група се представи най-добре в последните тестове за памет, а третата група се справи по-зле. При хората всичко беше като при мишките – експериментите потвърдиха, че гладуването подобрява паметта.
Инсулинът и мозъкът
Инсулинът е много важен хормон за мозъка. Той е необходим за метаболизма, неврогенезата, нормалното функциониране на глиалните клетки и участва в механизмите на учене и памет. При инсулинова резистентност, т.е. нарушение на чувствителността на тъканите към инсулин, процесът на изчистване на мозъка от невротоксични протеини се нарушава.
Заспивай
Следващият елемент от нашата уелнес програма е сънят. В множество проучвания е доказано, че липсата на сън увеличава вероятността от деменция. Ето защо е толкова важно да спите достатъчно. В добрия смисъл трябва да спите 7-8 часа на ден и не бива да пестите от това. Много важни неща се случват с нас по време на сън, включително активирането на глимфната система. Тази система е открита съвсем наскоро, името й се състои от две думи – „лимфа“ и „глия“, тоест глиални клетки. Задачата на глимфната система е да очисти мозъка от метаболитни странични продукти. Ако мишките се държат будни, техните нива на самите бета-амилоиди, които изграждат амилоидната плака, се повишават. Между другото, работата на глимфатичната система се нарушава не само от безсъние, но и от диабет, високо кръвно налягане, удари и наранявания на главата. Всички те, както си спомняме, са рискови фактори за деменция. При плъхове с диабет, например, глимфната система работи три пъти по-бавно, отколкото при
здрави, докато имат по-лоши резултати на тестовете за памет и ориентация.
Седнете и медитирайте
Съзерцателните практики също ще помогнат да завъртим люлката в посоката, от която се нуждаем. Университетът на Масачузетс установи, че 8 седмици медитация (около 30 минути всеки ден) водят до увеличаване на обема на сивото вещество в хипокампуса при субектите. Съдейки по резултатите от други тестове, редовната практика увеличава областите на мозъка, свързани с изпълнителната функция, реакцията на стрес и емпатията. Интересното е, че това намалява обема на сивото вещество в амигдалата, което е отговорно за тревожността, и намалява нивото на кортизола в кръвта. Очевидно поради това медитацията помага да се отпуснете и да не се тревожите за дреболии. Също така проучвания, включващи хора с леки когнитивни увреждания (половината от тях ще развият деменция в 50% от случаите през следващите 5 години) показват, че в групата за медитация загубата на сиво вещество в хипокампуса е по-бавна, отколкото в контролната група. Окуражаващо откритие!
Създаване на резерв
И още нещо много важно, което дава възможност да се запази способността за бързо мислене дори в напреднала възраст – когнитивният резерв. Имаме нужда от повече работещи синапси, тоест връзки между невроните. Колкото по-плътна е невронната мрежа, толкова по-функционален е мозъкът. Ако някои от клетките умрат поради заболяване или загубят способността си да предават импулси, ще има заобиколни решения за предаване на информация. И какво е необходимо за създаване на нови връзки между невроните? Активен живот, пълен с комуникация, нови преживявания и решаване на проблеми, по-трудни от кръстословици. Както каза известният неврохирург Харви Кушинг, „Единственият начин да оцелееш е постоянно да предизвикваш себе си.“
Специалисти от Мичиганския център за застаряваща демография смятат, че доброто образование (повече от едно е по-добре) и редовните занимания като свирене на музикални инструменти и изучаване на чужди езици помагат ако не да се избегне деменцията, то да се отложи развитието й за дузина или две години. Нови места, нови хора, книги, лекции, миризми, звуци, емоции са важни. По всякакъв начин трябва да избягвате рутината, монотонността и скуката. Разбира се, нищо не гарантира, че г-н Алцхаймер ще ни заобиколи. Но всяко наше действие влияе върху тази вероятност. Не пропускайте възможността да повлияете на процеса – и колкото по-рано започнем, толкова по-добре.
Резерви на Superger
Изследването на мозъците на „супервъзрастни“, които на 90 години са запазили когнитивната си активност на нивото на 50-годишни хора, показа невероятно нещо. В мозъците на много от тях (но не и в хипокампуса) са открити същите „плаки” и „заплитания” и то в много големи количества. Въпросът тук най-вероятно е точно в когнитивния резерв, който помогна да се компенсират загубите.
Портрет на Алцхаймер
Когато се образуват първите амилоидни плаки в мозъка, това не се проявява външно и заболяването може да бъде открито само с помощта на PET (позитронно-емисионна томография). След 15-20 години се появява първият симптом – проблеми с краткотрайната памет. Ако изгубените ключове са намерени, да речем, в хладилника, а не в джоба, това е сериозна причина за безпокойство. Когнитивните тестове, извършвани от невролози в такива случаи, ще покажат дали човек има леко когнитивно увреждане. С течение на времето проблемите с мисленето се добавят към проблемите с паметта, говорът е нарушен, човек постепенно губи умения за самообслужване, става раздразнителен, тревожен и нетолерантен, престава да разпознава другите и в крайна сметка дори може да забрави кой е.