Менингококовата инфекция е често срещана в целия свят. Най-високата заболеваемост се наблюдава сред жителите на Китай, Централна Африка и Южна Америка. На територията на нашата страна честотата на възникване на този патологичен процес е средно пет случая на сто хиляди души население. Има обаче и по-неблагоприятни епидемиологично райони. На първо място, те включват Северозападния федерален окръг и Далечния изток. Струва си да се отбележи, че такава патология се среща както под формата на спорадични случаи, така и като епидемични взривове.
Причинителят на менингококовата болест е грам-отрицателен бактериален микроорганизъм, наречен Neisseria meningitidis. Отличителна черта на този патоген е, че той не е в състояние да образува спори, а също така няма капсули и флагели. Устойчивостта на менингококите във външната среда не е висока. Те бързо умират под въздействието на директни ултравиолетови лъчи, както и при контакт с химически дезинфектанти.
Предаването на такова заболяване се извършва по въздушно-капков път. Болен човек с изразени клинични прояви често действа като източник на бактериална флора. Малко по-рядко патогенът се предава от асимптоматични носители на менингококова флора. Първоначално патогенните микроорганизми се въвеждат в лигавицата на горните дихателни пътища, откъдето могат да се разпространят в тялото с кръвния поток. Един от най-важните предразполагащи фактори за инфекция е близкият и продължителен контакт с източник на бактериална флора.
Менингококовата инфекция има известна сезонност. Всяка година броят на заболелите се увеличава в края на зимата и началото на пролетта. Струва си да се отбележи, че хората на абсолютно всяка възраст са изправени пред това заболяване. Най-често обаче се заразяват децата. Те съставляват около седемдесет процента от всички пациенти с тази диагноза. Изключително важен момент, който значително увеличава вероятността от инфекция, е отслабената имунна система.
Класификация и симптоми на инфекция
Класификацията на менингококовата инфекция включва преди всичко нейните четири основни клинични форми: назофарингит, менингит, менингоенцефалит и менингокоцемия. Има и други форми, но те са много по-рядко срещани.
Продължителността на инкубационния период може да бъде от един до десет дни. Средно обаче първите симптоми на инфекция се появяват два или три дни след заразяването. В по-голямата част от случаите това заболяване има остро начало. Може да има продромален период, но той се наблюдава доста рядко.
Най-честата и доброкачествена форма е менингококовият назофарингит, който засяга горните дихателни пътища. Най-често протича субклинично или леко. Болният човек показва наличието на субфебрилна температура, която се допълва от назална конгестия, отделяне на лигавица от него, болки в гърлото и слабост. При умерено или тежко протичане на това заболяване синдромът на интоксикация е по-изразен. Телесната температура се повишава до фебрилни стойности, има оплаквания от главоболие, силно неразположение, световъртеж и др.
При менингококов менингит симптомите на инфекцията са много по-изразени. Има фебрилна треска, допълнена от рязко влошаване на състоянието на болен човек. Има оплаквания от силно главоболие, повишена чувствителност към ярка светлина. Менингеалните синдроми са задължителни. Менингококовият менингоенцефалит е придружен от подобни прояви. Клиничната картина се допълва от конвулсивни припадъци и нарушено съзнание от първите дни на заболяването. В някои случаи се присъединяват слухови или зрителни халюцинации. Характерни са и огнищните нарушения.
Най-неблагоприятната форма е менингокоцемията. Най-ранните симптоми на инфекцията са бързо нарастваща температура, нарушения на сърдечно-съдовата система. На кожата на болен човек се появяват розело-папулозни обриви, които имат розов или синкав оттенък. Често се откриват хеморагични елементи. Тази форма се характеризира с кървене с различна локализация. Състоянието на болен човек продължава да се влошава бързо и без необходимата медицинска помощ всичко може да завърши със смърт.
Диагностика и лечение на заболяване
Такова заболяване се диагностицира въз основа на съпътстващи клинични прояви във връзка с бактериологично изследване. Също така, различни серологични методи се използват широко за откриване на патогена. Планът за изследване се допълва от общ кръвен тест и лумбална пункция, ако е необходимо.
Лечението на менингококова инфекция се състои в назначаването на антибактериални лекарства. Успоредно с това се предприемат мерки за детоксикация. В тежки случаи може да са необходими антиконвулсанти, дехидратираща терапия, глюкокортикостероиди, аналгетици и други лекарства.
Превенция на менингококова инфекция
Основните методи за превенция са навременното откриване и изолиране на болните хора. Към днешна дата има разработена ваксина срещу менингококи, която се прилага по епидемиологични показания.
Прочетете също:
Кой е новият Основателят на Urban Decay създаде нова марка за красота
Бърза загуба на тегло през лятото
Индия е на крачка от пълна епидемия от свински грип
Съхранявайте косата, грижа след лятото
Метастазите в лимфните възли ще се търсят с роботи
Как най добре да боядисвате косата си, най популярните техники
Коя от звездите пробяга Зеления маратон на Наталия Водянова
„Часовникът тиктака“ Крис Дженър кара яйцеклетката на Кендъл да замразява
Ако търсите знак най накрая да започнете да тренирате, то видеото на Изабел Гулар е това.
Идентифицирани гени, отговорни за развитието на ендометриоза
Протеин в диетата на момичетата за ефективна загуба на тегло
Блокирането доведе до намаляване на честотата на астматичните пристъпи
Инфаркт на миокарда и инсулт, остро сърдечно съдово заболяване
Жените не знаят на каква възраст е време да следят сърцето
Учените разбраха защо музиката ви кара да настръхвате
Възможно ли е да се увеличат гърдите с помощта на фитнес
Откриха нови връзки в коляното
Добре ли е да се смееш прекалено силно
Живот на границата, причини и методи за премахване на мускулни болки
Хората са склонни да поемат по пътя на най малкото съпротивление