Дизентерия, симптоми и лечение

Дизентерията се причинява от бактерии, принадлежащи към рода Shigella. Те са грам-отрицателни, пръчковидни, неподвижни микроорганизми, които произвеждат големи количества токсини и ензими по време на живота си. Такива бактерии са относително устойчиви на фактори на околната среда. Като пример можем да кажем, че те са добре запазени във вода и храна, но бързо умират при варене.

Заразяването с дизентерия става от болен човек или носител. В този случай болният човек става най-заразен от момента на появата на първите клинични прояви и до седмия ден от заболяването. Предаването на патогена може да се извърши по различни начини. Най-важни са хранителният или водният път на предаване. В някои случаи обаче може да се приложи и контактно-битовият механизъм. Чувствителността на човешкото тяло към такова заболяване е изключително висока. В същото време, след прехвърления патологичен процес, остава нестабилен имунитет към определен вид Shigella.

Механизмът на развитие на дизентерия е, че Shigella навлиза през устата в стомаха и след това в червата. Първоначално те се въвеждат в лигавицата на тънките черва, след което започват активно да отделят токсини. Освободените токсини предизвикват отделянето на повече течности и соли в чревния лумен. В допълнение, токсичните вещества бързо навлизат в кръвта и причиняват развитието на синдром на интоксикация. След това основната част от патогените достига до дебелото черво. Там те отново се въвеждат в лигавицата и провокират образуването на локално възпаление в нея. На този етап се засилва действието на освободените токсини.

Дизентерията може да се прояви в две основни форми: типична и атипична. При типична форма на този патологичен процес признаците на възпалителни лезии на дебелото черво излизат на преден план в клиничната картина. Атипичната форма се установява, ако симптомите показват главно увреждане на стомаха или тънките черва.

Дизентерия при възрастни

Инкубационният период на дизентерия при възрастни може да бъде от един до седем дни. Въпреки това, средно, клиничната картина на това заболяване се развива напълно два или три дни след заразяването.

Дизентерията при възрастни се характеризира с остро начало с повишаване на телесната температура, обикновено до фебрилни стойности. Синдромът на интоксикация в повечето случаи е силно изразен и е придружен от тежка слабост и неразположение. Болният човек се оплаква от намаляване на апетита до пълното му отсъствие. На този фон в някои случаи се появява гадене, преминаващо в повръщане. Има силен синдром на болка, локализиран главно в долната част на корема. Характерен симптом е диарията, която може да достигне десет пъти на ден. В същото време изпражненията са оскъдни по природа, в тях често се определят патологични примеси под формата на кръв или слуз. Има фалшиви позиви към акта на дефекация, които също са придружени от болка.

В случай, че дизентерия при възрастни се развива в стомашно-чревния вариант, се появява многократно повръщане на фона на синдром на интоксикация. Синдромът на болката е локализиран главно в епигастричния регион. Столът има обилен, воднист характер, в него не се определят патологични примеси.

Дизентерия при деца

Най-често дизентерия при деца се проявява на възраст от две до седем години. Случаите на заболяването през първата година от живота практически не се срещат. Много често такъв патологичен процес в детството има характер на епидемични взривове в организирани групи.

Инкубационният период на дизентерия при деца е същият като при възрастни. Има бързо начало с развитие на треска, която може да достигне много високи стойности. Присъединява се силно гадене, преминаващо в повръщане. В тежки случаи могат да се появят конвулсии и потискане на съзнанието. Основният симптом е чести разхлабени изпражнения, в които има примеси от кръв или слуз. В началото на заболяването изпражненията са обилни, а след това стават все по-оскъдни.

Дизентерията при деца е опасна поради факта, че може да доведе до значително нарушаване на хемодинамиката и водно-минералния метаболизъм. Освен това съществува висок риск от вторична бактериална инфекция.

Диагностика на дизентерия

Основният метод за диагностициране на дизентерия е бактериологичната култура на изпражненията с определяне на чувствителността на изолираната флора към антибактериални средства. Освен това се използват серологични методи за изследване и PCR диагностика. В някои случаи са показани копрограма и сигмоидоскопия.

Лечение и профилактика на появата му

Етиотропното лечение на такъв патологичен процес предполага назначаването на антибактериални средства. Освен това задължително се прилага детоксикационна терапия, както и ензимни препарати. В някои случаи се използват средства със стягащ ефект и ентеросорбенти.

За да се предотврати това заболяване, е необходимо да се избягва контакт с болни хора. Трябва да спазвате правилата за лична хигиена, както и внимателно да следите чистотата и качеството на консумираната храна и вода.