Антидепресантите намаляват податливостта към болката на другите хора

Способността за правилно идентифициране и реагиране на емоциите на другите (емпатия) се развива в много ранна възраст и е силно зависима от взаимодействието на детето със собствената му социална среда. В същото време емпатията на човек може да зависи и от други фактори: например анатомичните особености на мозъка, както и генетичното предразположение към различни психични заболявания.

Що се отнася до връзката между психичното заболяване и емпатията, способността за последната може да намалее с депресия – когато способността за въздействие, тоест за изпитване на емоции, както собствени, така и на другите, е нарушена. В същото време настоящите проучвания стигат до противоречиви заключения поради различни фактори: методът на измерване, липсата на разнообразие от проби и изключването на лечението на депресия като истинска причина за намалена емпатия.

Учени, ръководени от Маркус Рютген от Виенския университет, решиха да разберат този проблем по-подробно. Тяхното проучване включва 29 пациенти, които са диагностицирани с тежко депресивно разстройство и им е предписано тримесечно класическо лечение с лекарства – селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина. Два пъти, преди и след лечението, участниците участваха в експеримента с fMRI. Заедно с тях в изследването са участвали и 35 души без депресия – те са използвани като контролна група.

По време на експеримента на участниците бяха показани кратки видеоклипове на човек със слушалки, за когото експериментаторите казаха, че страда от шум в ушите. Той се нуждаеше от слушалки за лечение: през тях човекът от видеото слушаше остри силни звуци. На участниците беше казано, че колкото по-неприятни са звуците за лицето във видеото, толкова по-ефективно е лечението, след което бяха помолени да оценят колко неприятно е лечението и доколко те – самите участници – намират за неприятно да гледат лицето в видео. По този начин учените измерват два компонента на емпатията: когнитивен (обективна оценка на състоянието на някой друг) и емоционален (способност за съпричастност и споделяне на емоции).

Резултатите от измерванията показаха, че след края на лечението участниците с депресия са преживели намаляване на афективния компонент на емпатията – те съобщават за по-малко дискомфорт при вида на болката на някой друг, отколкото преди лечението и в сравнение с контролната група. В същото време показателите на когнитивната емпатия между участниците от експерименталната и контролната група, както и преди и след лечението на експерименталната група, не се променят. В същото време, преди началото на лечението, няма значителна разлика в резултатите за емпатия между експерименталната и контролната група.

Използвайки неприятен експеримент с електрически шок, който учените също проведоха преди и след лечението, те показаха, че чувствителността към собствената болка не се променя. По отношение на биомаркерите за намалена емпатия, учените са открили намалена функционална свързаност между прекунеуса, който е отговорен за способността за когнитивна емпатия, и островния лоб, от който зависи афективната емпатия.

По този начин учените са успели да съберат данни, които могат да опровергаят намаляването на емпатията при депресия – необходими са още изследвания, за да се потвърди това. В същото време учените са показали, че способността за емпатия – но само афективната, тази, която е отговорна за емпатията – е по-вероятно да се промени поради употребата на антидепресанти.

През есента американски учени установиха, че наличието на признаци, характерни за разстройство от аутистичния спектър, корелира с ниска способност за съпричастност и висока способност за систематизиране на информация. В същото време такива показатели се считат и за по-„мъжки“ характеристики на мисленето.

Елизавета Ивтушок