Според СЗО до 2030 г. депресията ще бъде най-сериозното заболяване в света. Вече депресията е много по-разпространена от болести като рак или СПИН, от които хората толкова се страхуват. При правилна и навременна диагноза се лекува доста успешно, в много случаи пациентите нямат и добре подбрана лекарствена терапия…
С съвместните усилия на лекари и физици е намерено възможно решение на този проблем. Неговият оригинален метод за оценка на ефективността на лечението на депресия е разработен от учени от Физическия институт. П. Н. Лебедев RAS (лаборатория на доктора на физико-математическите науки А. А. Комар), Изследователски институт по физико-химическа медицина на Росздрав (лаборатория на член-кореспондент на Руската академия на медицинските науки Г. Е. Добрецов) и Московски научно-изследователски институт по психиатрия на Росздрав (лаборатория Доктор на медицинските науки M.G.Uzbekova).
За да проучат процесите, протичащи в тялото на пациенти с депресия, изследователите са използвали специални препарати, които след осветяване първо светят и след това бързо избледняват. Тези лекарства – те се наричат още флуоресцентни сонди – имат способността да се прикрепят към протеинови молекули албумин, открити в кръвта. По време на експеримента сондите бяха възбудени от светлинен импулс, след което спонтанно се разпаднаха. В същото време изследователите установиха, че отслабването на блясъка зависи от промените в структурата на албумина, към който са били прикрепени. По-специално беше установено, че при пациенти с тежки депресивни разстройства затихването на луминесценцията се случва по различен начин, отколкото при здрави хора.
Известно е, че 30-35% от пациентите с депресия спират приема на лекарството сами след месец, а 40% след 3 месеца след началото на лечението.
Най-често това е свързано със странични ефекти на психотропни лекарства, страх от пристрастяване, неверие в ефективността на лечението, както и преживявания, свързани със самата депресия (тревожност, меланхолия, чувство за безнадеждност).
Но най-интересният факт беше нещо друго. Не по-малко забележими са промените в луминесценцията на препаратите на сондата при пациенти с депресия на различни етапи от лечението. Степента на флуоресценция на сондите беше измерена при пациенти, които току-що са били приети в болницата, и при тези, които са преминали триседмичен курс на лечение. Установена е стабилна разлика, която показва, че с напредването на лечението структурата на молекулите на албумина започва да се променя, измествайки се към нормата. Това беше много обнадеждаващ резултат, което означава, че пациентите реагират положително на избраните лекарства.
Така учените са доказали връзката между физическите процеси в човешкото тяло и депресията. Това може да окаже сериозно влияние както върху навременното диагностициране на депресивните разстройства, така и да даде възможност за по-бързо коригиране на лекарствената терапия в случаите, когато тя се окаже неефективна.
Факт е, че за интензивен терапевтичен ефект при депресивни разстройства антидепресантите се използват в комбинация помежду си и други психотропни лекарства. Ефективността на тези лекарства е различна, стандартните алгоритми обикновено не помагат много при избора на оптимален режим на лечение и резултатът до голяма степен зависи от добросъвестното изпълнение на инструкциите на лекаря, тежестта на страничните ефекти, естеството на симптомите и характеристиките от хода на заболяването.
В 50% от случаите в медицинската практика депресията остава недиагностицирана. Разпространението на депресията нараства с възрастта. Симптомите се наблюдават при 25-30% от хората над 65 години, като жените в тази възрастова група боледуват два пъти по-често от мъжете.
Освен това, при по-възрастните хора с множество медицински състояния (4 или повече), разпространението на депресия е значително по-високо (30% в сравнение с 5% сред хората без съпътстващи заболявания). Например, разпространението на депресия при пациенти с инсулт е 30-50%.
Освен това, всяко лекарство и неговата дозировка се определят индивидуално за всеки пациент.
За съжаление резултатите от психотропната терапия обикновено стават ясни след 2-6 седмици поради инертността на неврохимичните механизми, върху които действат антидепресантите. Но все още има такъв проблем като правилната диагноза на депресивни разстройства, които имат соматични „маски“. Световният здравен доклад на СЗО за 2001 г. посочва, че около 24% от хората, които търсят медицинска помощ от общопрактикуващи лекари, всъщност страдат от психични разстройства. Повечето от тези пациенти се преглеждат и консултират от лекари с други специалности и предписаното от тях лечение е неефективно. И това е въпреки факта, че по отношение на честотата на употреба психотропните лекарства са на второ място след антибиотиците и около 25% от всички рецепти, изписани в света, се падат на тези лекарства, а 2/3 от предписанията се правят не от невролози, а психиатри, но от лекари от други специалности.
За съжаление все още не е създаден идеалният антидепресант, подходящ за всички пациенти с депресия. От друга страна, най-новите постижения на физиците предложиха на лекарите друг, неочакван, но обещаващ път. Изследваните от учените промени в молекулата на албумина могат да се превърнат в биологичен маркер на депресия, който ще даде необходимата информация за ефективността на терапията. За да се въведе разработеният метод в практиката, е необходимо да се повиши чувствителността на този метод, което авторите на разработката правят сега.
Какво е албумин?
Албуминът е основният протеин в кръвната плазма. Делът му е около 50% от общото количество плазмени протеини. Плазменият албумин се обновява бързо. През деня се синтезират и разграждат 10-16 g протеин. Синтезът на албумин се извършва в черния дроб, зависи от наличието на аминокиселини и следователно скоростта на синтеза намалява по време на периода на протеинов дефицит. Невъзможността за производство на този протеин е типичен симптом на едно от хроничните чернодробни заболявания – цироза.
Основните функции на албумина:
-
поддържане на колоидно-осмотично (онкотично) плазмено налягане и обем на циркулиращата кръв;
-
транспортна функция: свързване с билирубин, холестерол, жлъчни киселини, метални йони (особено калций), хормони (тироксин, трийодтиронин, кортизол, алдостерон), свободни мастни киселини и лекарства, които влизат в тялото отвън (антибиотици, салицилати). По този начин албуминът участва в минералния, пигментния, хормоналния и някои други видове метаболизъм, регулирайки съдържанието на свободни (непротеинови фракции) биологично важни вещества с по-висока активност. Благодарение на тази функция албуминът играе важна роля в процесите на детоксикация на организма.