Климаксът е естествено избледняване, свързано с възрастта
Менопаузата е естествен процес на изчезване, в резултат на който женското тяло от активната фаза на раждане преминава към периода на старостта. Продължава дълго време с постепенно изчезване на функцията на репродуктивната система: работата на яйчниците избледнява, хормоните престават да навлизат в тялото, има прекъсвания на менструацията, последвани от пълно спиране.
Периоди на менопауза
Менопаузата се нарича менопауза и се разделя на 3 етапа:
- Перименопауза
Започва в района на 45-47 години с първите симптоми и продължава до пълното спиране на менструацията. През този период преобладаващата част от женския пол претърпява промяна в менструалния цикъл, наблюдават се първоначалните симптоми на хормонален дефицит. Но има жени, средно 5-10% от тях, които не изпитват никакъв дискомфорт по това време.
- Менопауза
Диагностицира се в случай, че независима менструация липсва в продължение на една година. За жителите на централната европейска част на Русия този момент пада на 50-51 години.
- Постменопауза
След 12 месеца от момента на менопаузата започва тази крайна фаза на изчезване, продължаваща до пълното спиране на яйчниците и производството на женски полови хормони от тях, според някои автори, или до 70 години, според други.
Менопаузата е придружена от различни симптоми, а самите симптоми, в зависимост от времето на тяхното възникване, се разделят на ранни, средносрочни и отдалечени (късни). Съответно ранните симптоми се появяват в пременопаузата и могат да бъдат с различна степен на интензивност. За около 30% от жените те имат изразен характер под формата на невровегетативни и психовегетативни разстройства: горещи вълни, изпотяване, особено през нощта, замайване, спадане на кръвното налягане, тахикардия, промени в настроението, сълзливост и др. Влошаване на кожата и лигавицата на урогениталния тракт са средносрочни симптоми. Но в постменопаузалния период настъпва постепенно метаболитно и органично увреждане, водещо до развитие на късни симптоми. Понякога менопаузата води до значителен дискомфорт, причинявайки сериозни психо-емоционални и социални проблеми. В този случай лекарят може да предпише хормонални хапчета.
Урогенитална атрофия поради хормонален дефицит
Женските полови хормони са отговорни за състоянието на кожата, косата и ноктите. Дългосрочният им дефицит (хипоестрогенизъм) води не само до загуба на цъфтящи видове, но и до развитие на урогенитални нарушения на пикочно-половата система („урогенитален сайдер с дефицит на естроген“ или „урогенитална атрофия“).
Колкото по-голяма е възрастта на жената, толкова по-честа е тази патология и по-висока е интензивността на симптомите. Основни симптоми:
- уринарна инконтиненция;
- сухота на вагиналната лигавица,
- диспареуния (болка или дискомфорт по време или след полов акт);
- полакиурия (повишена честота на уриниране с непроменен обем);
- никтурия (преобладаване на нощната диуреза над дневната).
Заболяването значително намалява качеството на живот и причинява психосоциален дискомфорт.
Патогенеза на развитието на урогенитални нарушения
Механизмът на развитие на урогениталните нарушения по време на менопаузата е пряко свързан с дефицита на женски естрогенни хормони, което води до намалено кръвообращение във влагалището до появата на отделни зони с исхемия. Диаметърът на артериите и броят на малките кръвоносни съдове намаляват, стените им изтъняват, вагиналната флора се променя в посока повишаване нивото на киселинност. Нарушаването на киселинно-алкалния баланс води до факта, че колонизацията на вагината от лактобацили намалява, ентеробактериите Escherichia coli започват да се размножават активно. Рискът от развитие на възходяща инфекция на пикочно-половата система се увеличава значително.
Хормонални хапчета за менопауза
Най-лесният начин за облекчаване на симптомите на менопаузата е приемането на хормонални хапчета. Но дали ефектът им върху тялото е толкова безопасен? По този въпрос е необходимо да се претеглят облекчението, донесено от състоянието, и вредата от нежеланите реакции. Таблетките, дори демонстриращи най-новите постижения на фармакологията, водят до нежелани явления. Отбелязано е тяхното отрицателно въздействие върху гръдната тъкан, метаболитните процеси и сърдечно-съдовата система. Рискът от развитие на рак на гърдата, наддаване на тегло, инфаркт и инсулт не е пълен списък на последствията от приема на хормонални хапчета. Поради това системната хормонална заместителна терапия е противопоказана за определени категории жени, а за други се прилага в изключително ограничени мащаби, само при тежки симптоми.
Локална терапия при урогенитални нарушения
За предотвратяване на развитието и лечението на урогенитални нарушения е показано локално вагинално приложение на лекарства, съдържащи естриол. Естриолът е една от съставките на естествените естрогени заедно с естрон и естрадиол. Предимството на естриола е, че когато се прилага локално, той няма системен ефект – просто няма време. В рамките на 2-4 часа той се свързва с рецепторите на тъканите на пикочно-половата система, без да засяга други органи – миокард и ендометриум, млечни жлези, матка. Може да се каже, че ефектът на лекарствата, съдържащи естриол, върху рецепторите е краткотраен. Въпреки това, както показват наблюденията, интравагиналното приложение на тези средства подобрява състоянието на тъканите на вагината, уретрата и шийката на пикочния мехур. Също така е препоръчително да ги използвате като превенция на развитието на урогенитални нарушения в менопаузата.