Вещество, открито в тези продукти, предотвратява загубата на памет, твърдят американски учени.
Става дума за съединение от групата на флавоноидите – физетин.
„По-рано сме демонстрирали положителния ефект на физетина върху паметта на здрави животни“, казва д-р Памела Майер, ръководител на изследователския екип. „Сега успяхме да проучим ефекта на това вещество по-подробно върху порода мишки, които много често развиват симптоми на болестта на Алцхаймер.“
Преди десет години д-р Майер и нейните колеги откриха, че физетинът предпазва нервните клетки в мозъка от стареене. В бъдеще учените успяха да хвърлят светлина върху потенциалния механизъм на този положителен ефект: в серия от експерименти, проведени както в клетъчни култури, така и при мишки, се оказа, че физетинът има антиоксидантни и противовъзпалителни свойства, особено по отношение на нервната тъкан.
Последното откритие на калифорнийски експерти предполага, че този флавоноид, наред с други неща, влияе върху каскадата от клетъчни реакции, които участват във формирането на паметта.
„По този начин разбрахме, че физетинът има редица свойства, които могат да бъдат изключително полезни в борбата срещу болестта на Алцхаймер“, казва Майер.
Затова учените решиха да тестват това вещество върху специална порода мишки, които поради наличието на определени мутации често развиват клиничната картина на болестта на Алцхаймер. Започвайки от тримесечна възраст, към храната на тези животни се добавя физетин. След известно време учените започнаха да тестват паметта и когнитивните им способности. За целта мишките били поставени във воден лабиринт. Оказа се, че животните, които не са били хранени с физетин, са били по-малко способни да се ориентират в лабиринта, били са по-затормозени и като цяло са показали по-слаби когнитивни способности в сравнение с техните събратя, които са получили чудотворния флаваноид. Освен това ефективността на последния по никакъв начин не е по-ниска от тази на здрави мишки, които нямат мутации на Алцхаймер.
„Дори в случаите, когато заболяването се е развило, физетинът до голяма степен облекчава симптомите“, казва Майер.
Следващата стъпка беше да се измерят нивата на определени молекули в мозъците и на двете групи мишки. Оказало се, че при гризачи с болестта на Алцхаймер в невроните са стартирани каскади от реакции, водещи до развитие на възпалителна реакция. Въпреки това, когато мишката получи физетин, скоростта на тези реакции беше намалена, плюс беше отбелязано наличието на редица противовъзпалителни вещества.
Предишна работа върху клетъчни култури породи надежда, че физетинът също ще помогне за намаляване на амилоидните плаки, които са основният патологичен субстрат на болестта на Алцхаймер. Това предположение обаче не е потвърдено в експериментални модели върху животни. „Физетин почти не влияе върху структурата на плаките. Той действа чрез други сигнални пътища, които досега не са били разглеждани като фармакологична цел.
Следващата цел на учените е да открият дали физетинът има терапевтичен ефект.
„Приложихме физетин на 3-месечни мишки, които все още не са развили никакви неврологични симптоми. Така всъщност ние изследвахме изключително превантивния ефект на това вещество. При човек обаче историята е съвсем различна: по правило пациентът или неговите роднини отиват на лекар едва след проява на симптоми на болестта на Алцхаймер. Така че трябва да разберем дали има някаква полза от използването на физетин след началото на заболяването“, обяснява Майер.
Научете повече за болестта на Алцхаймер и други проблеми с паметта в страниците на нашите специални проекти.
Резултатите от това проучване са публикувани в списанието
Остаряваща клетка.