Към днешна дата няма точна информация за разпространението на лимфаденита сред населението. Това вероятно се дължи на факта, че такова заболяване често протича в лека катарална форма, в резултат на което хората не търсят медицинска помощ. Този подход е абсолютно погрешен, тъй като дори катарален възпалителен процес, при наличие на предразполагащи фактори, може да премине в гнойна форма. Гнойната форма от своя страна представлява сериозна заплаха поради високата вероятност от развитие на различни усложнения. В допълнение към горните последствия, той може да причини аденофлегмон, медиастинит и т.н.
Известно е със сигурност, че такова възпаление може да се появи на абсолютно всяка възраст, включително при деца. В по-голямата част от случаите това заболяване е от вторичен характер. Това предполага, че първоначално в тялото се образува някакъв друг инфекциозно-възпалителен фокус, от който бактериите с лимфа навлизат в лимфните възли. В някои случаи могат да се реализират както контактни, така и хематогенни пътища на инфекция.
Що се отнася до патогените, най-често лимфаденитът се провокира от стафилококова или стрептококова флора. Всички гнойни рани, огнища на остеомиелит, циреи и много други могат да действат като първичен фокус, от който бактериите се разпространяват в областта на лимфните възли. Специфичен възпалителен процес често се причинява от Mycobacterium tuberculosis, Treponema pallidum, гонококи, актиномицети и т.н.
Основният предразполагащ фактор за появата на такова възпаление е намаленото ниво на имунна защита поради хипотермия или преумора, лоши навици, хронични соматични заболявания и др.
Отделно трябва да се каже, че лимфаденитът може да има остър или хроничен ход. Острата възпалителна реакция е придружена от много по-ярки клинични признаци. Разделя се на три форми, които при наличие на благоприятни условия за това могат да преминават една в друга. В началните етапи възниква катарална форма, характеризираща се със серозно импрегниране на лимфния възел и увеличаване на размера му. При по-нататъшно прогресиране на заболяването се развива хиперпластична форма, при която лимфоидната тъкан претърпява пролиферативни промени. Най-неблагоприятна е гнойната форма. Тъканите на лимфния възел се стопяват и се образува капсулирана гнойна кухина. В допълнение, понякога, вместо да се образува абсцес, гнойни маси могат да се разпространят в околните тъкани.
Катаралните и хиперпластичните форми могат да придобият хроничен ход. В същото време хроничният патологичен процес често причинява появата на огнища на съединителната тъкан на мястото на лимфоидната тъкан, последвано от нарушение на лимфния отток. Класификацията на лимфаденитите включва също ихорозни, хеморагични, фибринозни и некротични варианти. Те обаче са изключително редки.
Симптоми, които се появяват при лимфаденит
В ранните етапи се наблюдават симптоми като умерено увеличение на размера на лимфния възел и зачервяване на кожата в неговата проекция. Общото състояние на болния не е нарушено, а палпацията на лимфните възли е придружена от лека болка. В редки случаи възпалителната реакция може да се разпространи в лимфните пътища.
С прехода към гнойна форма всички симптоми стават много по-изразени. Лимфният възел се удебелява и става рязко болезнен при палпация. Синдромът на обща интоксикация нараства, представен от треска, слабост, главоболие и т.н. Зачервяването и подуването в областта на засегнатия лимфен възел също стават много по-силни. Когато се стопи, се появяват признаци на колебание.
Хроничната форма е придружена от доста оскъдни симптоми. Лимфният възел е леко увеличен, уплътнен и не е споен с околните тъкани. Има лека болезненост, която не причинява значителен дискомфорт на болен човек.
Диагностика на възпаление – защо е необходимо да си уговорите час с лекар?
За правилната диагноза е задължително записването на лекар. Първоначално такова възпаление може да бъде открито чрез обективен преглед. В съмнителни случаи може да се наложи ултразвук, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс, както и биопсия на засегнатия лимфен възел, последвана от хистология на получения материал.
Лечение и профилактика на лимфаденит
При катарални и хиперпластични форми на лимфаденит се предписват антибактериални лекарства, нестероидни противовъзпалителни и антихистамини. Различни физиотерапевтични методи са се доказали добре. Гнойна възпалителна реакция е индикация за хирургична интервенция.
Основният метод за превенция е навременното лечение на възникващи инфекциозни и възпалителни огнища на всяка друга локализация.