Дълъг път до психотерапевт
Опитът показва, че повечето хора не отиват веднага на психотерапия, след като в живота се случи нещо, което се отразява негативно на психиката. Най-често човек се опитва да реши проблемите си сам, моли приятели за помощ и съвет, търси информация в интернет. В много случаи това работи – животът, здравето и отношенията се подобряват. Въпреки това има моменти, когато е необходима психотерапия, но дори и тогава потенциалните клиенти не са склонни да си запазят час. Защо се случва това?
Работата върху себе си в психологически кабинет един на един с психолог е пътят към сериозни промени, за които човек не винаги е готов. Човешката психика се съпротивлява на промените, защото несъзнателно се страхува да не загуби тези защитни механизми, които са „спестили“ дълго време, помогнали са да съществуват, да решават проблеми. В края на краищата, често след дълги и висококачествени сесии на психотерапия хората прекъсват отношенията, преместват се в друг град, напускат работата си, на която са посветили много години. Те правят това, защото разбират, че са живели не истински, не свой собствен живот, разчитайки на мнението на другите, ръководени от фалшивите принципи, насадени от техните родители.
Психотерапията прави човека свободен, разбиращ себе си и верен на природата си. Но за да стигнете до това, трябва да сте уверени, силни, да се доверите на себе си и на психолога. Познатата среда на живот може да бъде неудобна, но безопасна, а промяната винаги е плашеща. По тази причина човек може дълго да носи визитката на психотерапевт в джоба си – до няколко години, но никога да не посмее да му се обади.
Психотерапията може да предизвика силна вътрешна съпротива. Слушайки го, човек получава възможност да разбере какво точно защитава неговата психика, какво се страхува да загуби. Разбирането на това формира готовността или нежеланието за работа върху себе си.
Чувствата и емоциите в психотерапията
Когато родителите се занимават с отглеждането на деца, те по-често обръщат внимание на поведенческите умения на детето, а не на чувствата му. Емоциите на човек са важна част от неговата личност и голяма зона за работа с психотерапевта. В класната стая клиентът изразява чувства – припомня си детски оплаквания, страхове, среща се отново със своите разочарования и очаквания. Това става лесно, когато се установи добър контакт с психолога и човекът му има пълно доверие.
Една от важните задачи на психотерапевта е да приеме всички емоции на клиента, без да го осъжда и осъжда. Благодарение на такава безусловна подкрепа човек се „отваря“ все повече и повече, позволява на себе си и на психолога да „погледнат“ в най-хроничните и болезнени рани, за да ги видят и излекуват.
Навици на специалист и клиент
Специалистите в психотерапията, както във всяка друга област, могат да бъдат много различни. Освен, че работят в различни насоки – юнгиански анализ, гещалт терапия, поведенческа психология и други – те имат и лични навици. Кое от тях може да попречи на психотерапевтичния процес и дори да навреди?
- Дайте съвети на клиента, стремете се бързо да го „спасите“ или „излекувате“. Терапевтът не трябва да прави това. Терапевтичният процес трябва да се основава на естеството на човека, темпото на работа, психичните и поведенчески характеристики. За терапевта е важно да проучи как клиентът е свикнал да изразява емоции, да решава проблеми и да прави избори, за да го насочи накъдето иска. Психологът не налага промяна, той помага и подкрепя, осигурява инструменти за разбиране на себе си и безопасно пространство;
- Навикът да закъснявате за сесии, да ги пропускате – може да се прояви както при клиента, така и при психолога. В случая не говорим за безотговорност, а за съпротива, която се е „включила“ да работи. Процесът на закъснение и отсъствие трябва да се изясни с психолог.
Връзка с психотерапевт
Някои хора не могат да си представят как могат да се „отворят“ пред непознат – психолог. Но ако посетят няколко сесии, ще разберат, че отношенията с добър специалист имат свои закони и правила и нямат нищо общо с това, с което той е свикнал, докато общува с други хора.
Психотерапията има няколко строги правила:
- задължително наличие на основно психологическо образование за терапевт;
- ако специалист практикува елементи от арт терапия, работа с тялото и дишането, системни констелации, е необходимо той да притежава документ, потвърждаващ завършването на съответните курсове;
- спазване на конфиденциалност;
- неосъдително отношение към клиента;
- сключване на психотерапевтичен договор или споразумение;
- допълнителна клиентска поддръжка извън планираните сесии;
- табу за развиване на други взаимоотношения с клиента – любовни, приятелски, професионални;
- желателно е психологът да бъде подложен на лична терапия и супервизия – професионална менторска подкрепа;
- ясен график за срещи и плащане за сесии.
Когато и двамата – клиентът и психологът – приемат и спазват посочените правила, психотерапевтичният процес обещава да бъде интересен, полезен и продуктивен.
Ако не харесвате психотерапия
Случва се ходенето при психолог да стане неприятно, болезнено или занятията да предизвикат други чувства – разочарование, неразбиране, гняв. Причината за появата на отрицателни емоции може да бъде съпротивата на клиента, когато неговата психика активно се съпротивлява на промените, които предстои да се случат с него, или несъответствието на психотерапевтичните методи за работа с проблема на човека. В този случай психотерапевтичните отношения трябва да се обсъдят с психолог. Ако ситуацията не се промени и терапията „спре“ – намерете друг, „ваш“ психолог.
Също така клиентът в процеса на работа може да „попадне“ в преноса – да изпита чувства към психотерапевта, които всъщност са предназначени за други значими хора – майка, баща, партньор. Този момент говори за качеството на психотерапията и също изисква разговор с психолог.