В резултат на това до 1980 г. случаите на например генитален херпес са се увеличили 15 пъти. Ако преди 1960 г. се смяташе, че има две болести, предавани по полов път – гонорея и сифилис, то се оказа, че светът на болестите, предавани по полов път, е много по-широк. И през 1981 г. се появиха първите съобщения за ХИВ – и именно СПИН стана един от ключовите фактори за завършването на сексуалната революция.
Оттогава светът се промени. И списъкът с инфекции, които можете да получите по време на полов акт, изглежда съвсем различно от времето на Уудсток. Но има заболявания, с които науката и медицината не могат да решат по никакъв начин: дали това са патогенни инфекции или не? Ето защо те се наричат опортюнистични патогени. Най-„популярните“ по отношение на броя на въпросите, които възникват в това отношение, са уреплазмата и микоплазмата. MedAboutMe ще ви разкаже повече за тях.
Моликутите не са вируси или бактерии
В края на 19 век при крави с пневмония е открит необичаен микроорганизъм, наречен Pleuropneumoniae. През 1898 г. подобните на плевропневмония организми (PLO) са идентифицирани като отделна група. В продължение на много години PPOs се смятаха за вируси, тъй като бяха много малки и преминаваха през филтри с размер от 0,22 микрона. През 1929 г. те стават известни като микоплазми. Но през 30-те години на миналия век, когато вирусите бяха ясно и недвусмислено определени, се оказа, че микоплазмите не са вируси – и те започнаха да се считат за бактерии. Тогава се оказа, че не всички от тях имат клетъчна стена – и учените предположиха, че това е L-форма, тоест бактерии без клетъчна стена.
В резултат на това, след дълги опити да притиснат микоплазмите в рамките на вече съществуваща класификация, учените се отказаха и обявиха създаването на отделен независим клас Mollicutes. Така че микоплазмите са моликути, а не вируси или бактерии. Както родът Mycoplasma (100 вида), така и родът Ureaplasma (3 вида) принадлежат към едно и също семейство Mycoplasmataceae и са много близки роднини. За 12 вида микоплазми човекът е техен естествен гостоприемник.
Микоплазмите и уреплазмите са „оптималните паразити“
И така, какви са тези необичайни микроорганизми?
Те нямат някои компоненти на клетъчната стена, така че могат да приемат голямо разнообразие от форми – пръстени, сфери, „звезди“ и т.н. Размерът на микоплазмите варира значително: от 0,1 до 10 микрона, или в превод повече познати мерни единици – от 0,0001 до 0,01 мм. Това са най-малките представители на прокариотите – организми, които нямат ядро. И те също имат както ДНК, така и РНК в клетките си, което не е случаят с вирусите.
Съответно техните колонии са пръчки, топки, нишковидни и разклонени образувания. Поради такова невероятно разнообразие от форми, микоплазмите лесно се установяват и активно се размножават на повърхността на почти всички клетки – сперматозоиди, еритроцити, върху ресничките на бронхиалния епител и др. Но най-често микоплазмите живеят на повърхността на клетките, които изграждат лигавицата.
Защо на повърхността? Тъй като микоплазмите са мембранни паразити. Те се прикрепят към мембраната на клетката гостоприемник и са вградени в нея. Учените ги смятат за „оптимални паразити“, живеещи на принципа „Живей и остави да живееш“ – микоплазмените инфекции рядко убиват.
Сливайки се с мембраната на чужда клетка, микоплазмите до известна степен получават възможност да я контролират. Доказано е, че някои видове микоплазми също проникват в клетките и след това могат да ги накарат да се слеят помежду си, да умрат и дори, както следва от някои изследвания, да причинят онкогенни ефекти.
Като цяло микоплазмите, които живеят в човешкото тяло, се разделят на две големи групи:
- Орофарингеални видове, които предпочитат устната кухина и дихателните пътища.
- Генитални видове, които предпочитат съответно гениталната област, вагината, уретрата, шийката на матката и др. В тази група Ureaplasma urealyticum и Mycoplasma hominis са най-често срещаните. Трябва да се спомене и Mycoplasma genitalium, но е трудно да се изолира чрез културелни методи, PCR (метод на полимеразна верижна реакция) е необходим за диагностика.
Двата най-често срещани вида микоплазмени микроорганизми – M.hominis и U.urealyticum – могат да бъдат открити във влагалището, уретрата и ректума, според различни източници, при 20-75% от обикновените хора, които се смятат за здрави и не се оплакват от неприятни уропроктологични симптоми. И от 40 до 80% от здравите граждани са заразени с уреаплазма. Като цяло гениталните микоплазми от двата рода са 2-3 пъти по-склонни да бъдат открити в женската вагина, отколкото в мъжката уретра.
Патогенен не е условен
Изглежда, че ако толкова много хора на Земята имат тези микроорганизми, а самите заразени хора се чувстват страхотно, тогава говорим за постоянни обитатели на човешкото тяло, които трябва да се считат за опортюнистични патогени. Въпреки това, не всичко е толкова просто.
Микоплазмите и уреаплазмите са ясно свързани с различни инфекциозни заболявания.
Гениталните микоплазми с почти 100% вероятност се откриват при бактериална вагиноза. Разбира се, те обикновено не са сами в цитонамазката, но и превотела, гарднерела и др. Микоплазмите почти винаги се откриват при гонорея, хламидия и трихомониаза.
Напоследък е доказано, че Mycoplasma genitalium повишава риска от цервицит и тазова възпалителна болест. Въпреки че ефектът на микоплазмите не е толкова изразен в сравнение с хламидиите, тяхното присъствие все пак увеличава риска от развитие на цервицит почти 4 пъти и възпалителни заболявания на тазовите органи почти 9 пъти.
Тези микроорганизми подозрително често се откриват при неблагоприятен ход на бременността, водещ до спонтанен аборт или преждевременно раждане.
Що се отнася до уреаплазмите, учените отново се съмняват. Те предлагат да се говори за патогенни и непатогенни видове, но не могат ясно да посочат, че един от тях е безопасен. Но ако погледнете картината като цяло, тогава усложненията на бременността и инфекцията на новородените също са свързани с уреаплазмите. Според проучвания само 38% от децата, родени навреме, имат уреаплазма. Но при недоносени деца с ниско телесно тегло уреаплазмата се открива в 95% от случаите. Също така е доказано, че уреаплазмите могат, поради техния размер, да проникнат в околоплодната течност.
Надеждно е известно, че тези моликути водят до негонококов уретрит при мъжете и уреаплазмен простатит. При висока концентрация на уреаплазми те причиняват деформация на сперматозоидите – и в резултат на това безплодие.
Инфекции, предавани по полов път (ППИ) или не
През 2013 г. бяха публикувани резултатите от изследване, по време на което беше открито удивително нещо. Наличието на микоплазми в значителен брой случаи се свързва с наличието на Trichomonas. А трихомониазата определено е ППБ. Оказа се, че трихомонадите са много по-активни и агресивни в присъствието на два вида микоплазми: отдавна известната Mycoplasma hominis и откритата при това изследване бактерия от същия род, която досега е получила предварителното име Mnola. Според учените Trichomonas действа като „фермер“ във влагалищната среда, създавайки най-благоприятните условия за полезни бактерии – включително микоплазми.
В друго проучване от 2015 г. британски учени показаха, че трудната за откриване Mycoplasma genitalium се среща при 1,2% от мъжете и 1,3% от жените и само при тези, които са сексуално активни. При хора, които нямат такъв или го заместват само с орален полов контакт, тези микоплазми не се откриват. Най-често тази микоплазма се среща при мъже на възраст от 25 до 34 години (2,1%) и при жени на възраст 16-19 години (2,4%). Освен това, колкото по-висока е сексуалната активност на човек, толкова по-голям е шансът за откриване на M. genitalium в него. В същото време по-голямата част от мъжете (94%) и повече от половината от жените (56%), които са били диагностицирани с бактерията, не са имали подозрителни симптоми, които да говорят за ППИ.
Като цяло учените, според резултатите от последните проучвания, са склонни да смятат, че е време да спрем да разглеждаме микоплазмата и уреаплазмата като опортюнистични микроорганизми. Тяхното място е в списъка на полово предаваните инфекции.
Какво да направите, ако се открият микоплазма и уреаплазма?
Много напълно „безусловно“ патогенни микроорганизми живеят в нашето тяло, например E. coli Escherichia coli или известната Helicobacter pylori. Но докато те са в безопасно малцинство и са в правилните си части на стомашно-чревния тракт, няма причина за паника и прием на лекарства. Същото важи и за мекотели. Докато те живеят във влагалището и уретрата и не се издигат нагоре по урогениталния тракт, докато броят им не е голям и докато не се комбинират с други инфекции, присъствието им в анализите не трябва да бъде плашещо. Но ако говорим за болезнено състояние и дори на фона на други ППИ, тогава в този случай те трябва да бъдат лекувани, както при всяка полово предавана инфекция.
Като цяло трябва да разчитате на мнението на лекуващия лекар. Ако той смята, че в този случай микоплазмите и уреаплазмите вече не са безопасни и предписва антибиотици срещу тях, не трябва да се възмущавате от неговото невежество и желание за презастраховане.
Трябва да се добави, че антибиотиците, които потискат образуването на клетъчна стена (рифампицини, пеницилини и др.), Са безсилни срещу микоплазмите – това не е изненадващо, защото няма стени в класическия смисъл на думата. Така че обикновено микоплазмозата и уреаплазмозата се лекуват с тетрациклини и макролиди.
Говорейки за предаване по полов път. Като се има предвид разпространението на mollicutes, не трябва особено да се надяваме, че потенциалният сексуален партньор все още не е заразен с някой от 12-те вида, които предпочитат хората. Затова единствената превенция са презервативите.