Имперският колеж в Лондон установи, че определени личностни черти могат да повлияят на паметта, като страдащите от тревожност са най-забравящите.
В рамките на проучването, във всички възрастови групи, хората с високи резултати за „откритост“ се представят най-добре на тестовете за памет, докато тези, които показват невротични тенденции – тревожност, настроение и негативни настроения – се представят най-лошо на тестовете.
Невротизмът обикновено се свързва с по-голям психологически стрес, който след това може да засегне нервната система, която поддържа епизодичната памет. Учените анализираха „епизодичната памет“ на хората, тоест способността ни да си припомняме събития както от далечното минало, така и току-що случили се.
Данните бяха сравнени с личностните тестове на участниците, които обхващаха големите пет черти на приятност, добросъвестност, екстравертност, невротизъм и откритост. Във всички възрастови групи хората, които са постигнали висок резултат за откритост – например тези, които предпочитат разнообразието пред рутината, са по-любопитни, приключенски настроени и в контакт с вътрешните си чувства – се представят по-добре на тестовете за памет.
Тази отвореност, за разлика от твърдостта, е свързана с намалено възпаление в тялото, включително мозъка, което може да помогне на паметта, казват експертите. Проучването установи също, че в по-младата възрастова група на възраст 16-35 години и на средна възраст (35-55 години) екстраверсията е свързана с добри резултати от паметта.
Смята се, че участието в стимулиращи мозъка културни и физически дейности на свой ред подобрява паметта с течение на времето.