Много мистерии и стереотипи са свързани с тази мистериозна човешка структура. Тази статия е опит да се отговори на най-честите въпроси: какво е психиката, как работи и как работи?
Концепцията за психиката
Физиологичният носител на психиката е нервната система на човека.
Психиката е свойство и функция на мозъка, която се състои в субективното отразяване на обективната реалност в идеални образи. Въз основа на тези идеални образи човек изгражда живота си и отношенията си с външната среда. Нервните клетки и рецептори комуникират центъра на мозъка с външния свят.
Съдържанието на психиката: идеални образи на реално съществуващи явления. Те възникват във всеки човек по различен начин и зависят от минал опит, знания, нужди, интереси и психическо състояние на човека.
Структурата на психиката
Животните също имат психика. Въпреки това, човешката психика е най-висшата форма на психиката и се нарича още „съзнание“ и включва областта на подсъзнанието и свръхсъзнанието („над Аз“).
-
Психически свойства
Всеки има свои собствени умствени свойства. Те са това, което изгражда личността на човека. Всеки може да забрави нещо, но забравянето не е характерна черта за всеки. Всеки от нас може да бъде раздразнен, но не всички тази черта е личностна черта.
Психичните свойства са постоянни прояви на личността, които се наследяват и практически не се променят в хода на живота. Те включват свойствата на нервната система:
- сила на нервната система – устойчивостта на нервните клетки към продължително дразнене или възбуждане;
- мобилност на нервните процеси – скоростта на преход от възбуждане към инхибиране;
- баланс на нервните процеси – относителното равновесие на процесите на възбуждане и инхибиране;
- лабилност – гъвкавостта на нервната система под въздействието на различни стимули;
- резистентност – устойчивост на въздействието на неблагоприятни стимули.
Психичните свойства определят типовете нервна система или видовете висша нервна дейност. Те се различават един от друг в различни комбинации, комбинации от психични свойства.
-
Психични процеси
Психичните процеси са относително стабилни образувания, които се развиват и формират под въздействието на външни условия на живот. Те включват следните процеси:
- Когнитивен
- Чувство. Развитието на психиката пряко зависи от контактите с външния свят. Усещанията – източникът на цялото ни знание за света около нас – съставляват първоначалната форма на психиката.
- Възприятие. Създаването на образ на нещо или явление зависи от възприятието. Възприятието е необходимо и за по-задълбочено познаване на обекта.
- Внимание.
- Паметта е способността за отразяване на опита при разпознаване и възпроизвеждане.
- Въображение.
- Представителство.
- Реч.
- Мислене. Мисленето е най-висшият познавателен психичен процес, чиято същност е познаването на света и човека в него.
- Емоции и чувства;
- състояния (настроение, тревожност и др.);
- мотивация;
- ще.
Отношението на човек към явленията и нещата от света се изразява чрез духовни преживявания или емоции.
Емоциите са реакциите на конкретен човек на вътрешни и външни стимули, които се проявяват под формата на положителни и отрицателни усещания (удоволствие или неудоволствие, радост, страх и др.). Емоциите възникват в резултат на подкорови възбуждания на мозъка, които се формират на базата на наследствен или придобит опит.
С течение на времето емоциите губят своята инстинктивна основа и се развиват в по-стабилни и сложни умствени процеси – чувства, които се формират в резултат на отношението на човек към нещо и постоянни специфични преживявания.
-
Психични качества или личностни характеристики
Това са относително стабилни образувания, които възникват и се формират под влияние на образователния процес и живота. Качествата на психиката са най-ярко представени в характера. Те включват:
- характер;
- Темперамент;
- интелигентност.
-
Психични състояния
Те представляват относително стабилен динамичен фон на активността и активността на психиката.
Функции на психиката
- Комуникативен – умствено отражение на действителността, което осигурява например способността за общуване.
Психическото отражение е насочено едновременно към настоящето, миналото и бъдещето. Тоест отразяването на настоящето се влияе както от миналия опит, съхранен в паметта, така и от мислите на човек за бъдещето. Нещо повече, едно и също външно въздействие, благодарение на тази функция на психиката, може да бъде отразено по различен начин от различни хора и дори от един и същи човек в различно време и при различни условия.
- Когнитивна – способността за опознаване на външния свят и осъзнаването на мястото на човека в него.
Тази функция гарантира, че лицето е правилно адаптирано и ориентирано в реалния свят.
- Регулаторен – осигурява регулирането на всички форми на човешкото поведение и всички видове (игрови, образователни, трудови) дейности.
Човешката психика, от една страна, отразява въздействието на външната среда, адаптира се към нея, а от друга страна, регулира този процес, съставлявайки вътрешното съдържание на дейността и поведението. Поведението е външна форма на проявление на психиката.