Изолираният дифтериен конюнктивит е изключително рядък. В по-голямата част от случаите тази инфекция засяга не само конюнктивата, но и горните дихателни пътища. Най-често с такъв патологичен процес се сблъскват деца от предучилищна и училищна възраст. Но възрастните също могат да страдат от това заболяване, макар и много по-рядко.
На първо място, нека разберем класификацията на дифтериен конюнктивит. Както вече казахме, има три основни клинични варианта: катарален, крупозен и дифтериен. Най-благоприятен е катаралният възпалителен процес. Не е придружено от образуване на филми и често протича в латентна форма. При крупозния вариант, който е най-честият, са налице фибринозни налепи. Те обаче се намират предимно върху лигавицата на клепачите и не оставят след себе си белези. Най-опасният вариант е дифтерията. Той винаги е придружен от образуване на цикатрициални дефекти и в почти половината от случаите става причина за различни усложнения.
Говорейки за усложнения, заслужава да се отбележи, че най-често такова възпаление води до сливане на конюнктивата на клепачите с конюнктивата на очната ябълка. Друга често срещана последица е усукване на клепача. В допълнение, този патологичен процес може да бъде придружен от образуването на язвени дефекти на роговицата, вторичното разпространение на възпалителната реакция към по-дълбоките структури на очната ябълка.
Причинителят на дифтериен конюнктивит е специфична пръчковидна бактерия, която няма подвижност и принадлежи към грам-положителните микроорганизми. Нарича се Corynebacterium diphtheriae. Този микроорганизъм има доста високо ниво на устойчивост към факторите на околната среда. Върху околните предмети бактерията може да се задържи до два месеца. Понася добре и ниски температури. Дифтерийният бацил може да бъде инактивиран с помощта на температури над шестдесет градуса, ултравиолетова радиация и химически дезинфектанти.
Разпространението на инфекцията става от болен човек или асимптоматичен носител. В по-голямата част от случаите инфекцията става по въздушно-капков път. Описани са обаче случаи, когато такава инфекция се развива след използване на общи хигиенни предмети с болен човек. Следователно можем да заключим, че контактно-битовият път на заразяване също е от значение. Най-опасни в епидемиологично отношение са хората, които носят дифтерия в атипични или изтрити форми. Изолирането на патогена може да продължи до три седмици от момента на възстановяване, а понякога и повече.
Дифтерийният конюнктивит се развива след навлизане на инфекциозната флора в лигавицата на окото. Под въздействието на екзотоксина епителът претърпява некротични промени. Повишава се пропускливостта на съдовата стена и излиза плазма с високо съдържание на фибриноген. Конюнктивата се изпотява, върху нея се образуват фибринозни филми, плътно споени с подлежащите тъкани.
Симптоми на дифтериен конюнктивит: подуване, зачервяване и други
По правило такова възпаление улавя само едно око. По-рано вече казахме, че в по-голямата част от случаите има възпалителни промени в орофаринкса. Често има нарушение на общото състояние с треска, слабост, главоболие и др.
Катаралният вариант на това заболяване е придружен от подуване и зачервяване на конюнктивата. Общото състояние на пациента не страда, фибринозни филми на повърхността на лигавицата на окото не се откриват. Крупозният вариант се характеризира с появата на филми върху конюнктивата на клепачите. Те имат сивкав цвят и се отстраняват с образуването на кървящ дефект.
При дифтерийния вариант отокът е толкова изразен, че човекът не може да отвори очите си. Самите клепачи стават по-плътни, приблизително на четвъртия ден от началото на заболяването започват да се открояват мукопурулентни маси. Фибринозните филми са локализирани както върху орбиталната конюнктива, така и върху лигавицата на клепачите. Те са плътно споени с подлежащите тъкани, когато се опитате да ги отстраните, възниква силно кървене. С течение на времето фибринозните филми изчезват и на тяхно място остават белези.
Диагностика и лечение на възпаление
За да се диагностицира такова възпаление, се извършва обективно изследване във връзка с визометрия, офталмоскопия и биомикроскопия на окото. Патогенът може да бъде открит чрез серологични тестове и бактериологично изследване.
Лечението на дифтериен конюнктивит се състои от антибактериални лекарства. Най-често използваните лекарства са от пеницилиновата серия. Понякога се използват макролиди. Освен това се предписват антисептици и кератопротектори, както и капки за очи с витамини.
Предотвратяване на развитието на дифтериен конюнктивит
Основният метод за превенция е ваксинацията срещу дифтерия. Освен това се препоръчва да се избягва контакт с болен човек, да се поддържат ръцете чисти и т.н.