Смята се, че сред всички дерматологични патологии лихен планус представлява около два процента. В същото време се забелязва, че през последните години разпространението на това заболяване се е увеличило значително. Най-често този патологичен процес се диагностицира във възрастовия диапазон от тридесет до петдесет години. Интересното е, че жените са почти два пъти по-склонни от мъжете да страдат от подобно нарушение.
Понастоящем въпросът защо се развива лихен планус е все още отворен. Предполага се, че роля за възникването му има комбинация от множество външни и вътрешни фактори. Към днешна дата повечето учени са на мнение, че това заболяване е свързано с различни автоимунни заболявания. С други думи, в резултат на такива нарушения имунната система дава неадекватен отговор на всеки провокиращ фактор, което води до увреждане на кожата.
Освен това при това заболяване има ясно изразено наследствено предразположение. В литературата са описани няколко случая на подобна патология, която има семеен характер. Сред предразполагащите фактори, които могат да провокират стартирането на автоимунни реакции, е обичайно да се отделят стресът, съществуващите проблеми със стомашно-чревния тракт и минали вирусни заболявания. Понякога лихен планус се предизвиква от нараняване на кожата и лигавиците, както и от контакт с химически дразнители. Смята се, че различни ендокринни нарушения и употребата на определени видове лекарства, като тетрациклинови антибиотици, могат да играят роля.
Класификацията на лихен планус включва няколко от неговите разновидности. Те се различават по свързаните с тях клинични прояви. Те включват класически, атрофични и хипертрофични, везикуларни, пигментирани, заострени, ерозивно-язвени и пръстеновидни разновидности. Ще говорим за класическия сорт по-подробно по-долу.
Атрофичната разновидност на това заболяване се характеризира с появата на склеротични или атрофични огнища на мястото, където преди това е бил обривът. При хипертрофичния вариант се появяват удебелени плаки с признаци на хиперкератоза. Разновидността на мехурчетата е доста рядка. Придружава се от образуване на везикули, пълни със серозна или хеморагична течност. Пигментираният сорт предполага образуването на хиперпигментирани огнища заедно с класически обриви.
При заострен сорт обривът е представен от заострени папули. Ерозивно-язвеният сорт, като правило, се намира на лигавицата на устната кухина и е труден за лечение. Проявява се с повърхностни кървящи ерозии, които могат да се трансформират в язви. При пръстеновидната разновидност получените огнища с времето нарастват в периферна посока и изсветляват в централната част, придобивайки формата на пръстен.
Симптоми на лихен планус
Основният симптом в класическата версия на този патологичен процес е мономорфните папули. Те са боядисани в различни нюанси на червено и достигат до пет милиметра в диаметър. Специфични точки са леко прибраната централна част на папулата и восъчният блясък на такъв елемент. По правило пилингът на повърхността на папулите, ако има такива, е много слабо изразен. Въпреки това, има отделна форма на тази патология, наречена псориазиформа. Придружава се от обилно лющене на получените елементи.
Обривите могат да бъдат локализирани почти навсякъде по тялото. Те обаче никога не се появяват по дланите и стъпалата. Лицето и скалпа също практически не са засегнати от този патологичен процес. Освен това често се открива обрив по лигавицата на устната кухина. Най-често папулите са групирани и се сливат помежду си с образуването на плаки с различни размери. Успоредно с това има симптоми като сърбеж, нарушение на съня и увреждане на нокътните плочи. Що се отнася до ноктите, те стават набраздени, ронят се и стават мътни.
При около двадесет и пет процента от болните горните симптоми се откриват само върху лигавиците, докато кожата остава непроменена. Друг специфичен момент е, че в периода на обостряне, когато кожата е наранена, на това място се появяват нови папули.
Диагностика и лечение на заболяване
Това заболяване обикновено се диагностицира въз основа само на един външен преглед. В този случай няма да има промени в кръвните тестове. При атипични форми на тази патология, с цел диференциална диагноза, може да се наложи биопсия, последвана от хистология на получения материал.
Лечението на лихен планус се състои в предписване на антихистамини за облекчаване на сърбежа, системни глюкокортикостероиди и антималарийни лекарства. Физиотерапевтичните методи, базирани на използването на ултравиолетово лъчение, са се доказали добре.
Превенция на лихен планус
Възможно е да се говори за превенция на този патологичен процес само от гледна точка на предотвратяване на екзацербации. Необходимо е да се отбележи кой фактор най-често води до появата на рецидиви и, ако е възможно, да се избегне неговото въздействие.