Първите препоръки за лечение на хемоторакс са написани от Николай Иванович Пирогов. Оттогава обаче медицината направи значителни крачки напред и разработи нови принципи за намаляване на броя на смъртните случаи. Както вече казахме, основната причина за натрупването на кръв в плевралната кухина е травматичният ефект върху гръдния кош. Според статистиката около двадесет и пет процента от хората, които са имали нараняване на гръдния кош, впоследствие изпитват интраплеврално кървене. Често такава патология възниква при едновременно навлизане на въздух в плевралната кухина. В този случай говорим за хемопневмоторакс.
В зависимост от това коя от причините е довела до образуването на това заболяване, е обичайно да се разграничават травматични, патологични и ятрогенни разновидности. При травматична разновидност интраплевралното кървене се дължи на проникващи рани или затворени наранявания в областта на гръдния кош. Различни причини могат да причинят появата им, например пътнотранспортно произшествие, падане от голяма височина, контакт с нож или огнестрелно оръжие и др.
Освен това в някои случаи кръвта в плевралната кухина може да се натрупа на фона на някакво друго заболяване, което води до нарушаване на целостта на съдовете. Тогава говорим за патологичната разновидност на това състояние. Примерите включват туберкулозна белодробна инфекция, злокачествени неоплазми в белите дробове или плеврата, белодробни абсцеси и много други.
Ятрогенният сорт се установява, ако кървенето е започнало поради нарушение на техниката на операцията, което е довело до увреждане на съдовете.
В зависимост от това колко кръв се е натрупала в плевралната кухина, хемотораксът се разделя на малки, средни, субтотални и тотални форми. При малка форма загубата на кръв не надвишава петстотин милилитра. В този случай се запълват само плевралните синуси. Средната форма предполага обем на загуба на кръв от петстотин милилитра до един и половина литра. Нивото на лезията достига до четвъртото ребро. Субтоталната форма се характеризира с натрупване на до два литра кръв, докато достига до второто ребро. При тотална форма се запълва почти цялата плеврална кухина.
Освен това има два сложни варианта на хемоторакс: инфектиран и съсирен. Инфектиран вариант се установява, ако в плевралната кухина е навлязла инфекциозна флора, което е довело до образуването на гной в нея. Съсирената версия на това заболяване, като правило, се развива на фона на приема на коагуланти. В резултат на това кръвните съсиреци се отлагат в плевралната кухина.
В случай, че кървенето продължи, говорим за нарастващ хемоторакс. Когато спре, възниква стабилен хемоторакс.
Симптоми, характерни за хемоторакс
Симптомите, които се развиват при хемоторакс, директно зависят от обема на интраплевралното кървене, както и от това колко е компресиран белият дроб. При малка форма на това патологично състояние има минимални клинични прояви. Болният може да се оплаче от умерено тежък задух, както и болка, локализирана в гърдите. По правило болката става най-интензивна по време на всякакви активни движения, например по време на кашлица.
В случай, че количеството на кървенето е много голямо, възникналите симптоми са много по-изразени. Има много остра болка, която се засилва още повече дори при леко физическо натоварване. Често синдромът на болката се разпространява в областта на раменете или гърба. Болният човек изпитва повишена слабост, дишането му става бързо и повърхностно, кръвното налягане намалява. Поради недостиг на въздух има усещане за липса на въздух, което кара човек да изпадне в паника.
При тотален хемоторакс се отбелязва наличието на такива симптоми като пристъпи на замайване, до загуба на съзнание, ускоряване на сърдечните контракции и тежка хипотония. Кожата става бледа и цианотична, а също и покрита с лепкава пот. Ако хемотораксът протича в инфектиран вариант, в клиничната картина на преден план излизат признаци, показващи обща интоксикация на тялото.
Диагностика и лечение на заболяване
На първо място, това заболяване може да се подозира въз основа на анамнезата. В случай, че човек е претърпял някакво нараняване в областта на гръдния кош, това дава добра причина да се мисли за хемоторакс. Задължително е да се проведе рентгеново изследване, което ще разкрие течност в плевралната кухина и изместване на медиастиналните органи. Въпреки това, основният диагностичен метод е диагностична пункция.
За да се лекува това състояние, е необходимо кръвта да се отстрани от плевралната кухина възможно най-скоро. Това може да стане с торакоцентеза или пункция, последвано от прилагане на антибактериални и антисептични лекарства. Успоредно с това на болен човек се предписват хемостатици и антиагреганти, а обемът на циркулиращата кръв също се попълва. При малка форма на този патологичен процес, като правило, могат да се откажат само от консервативни мерки.
Предотвратяване на натрупването на кръв в плевралната кухина
За да се предотврати хемоторакс, трябва да се избягват травматични ефекти върху гръдния кош и да се спазват всички правила при извършване на хирургични интервенции.