Деца, майки и детска градина
Детската градина вече не е един от необходимите атрибути на социализацията на децата, както беше преди 25-30 години. Майките, които могат да си позволят да не работят, избират да отглеждат децата си вкъщи и да общуват в кръжоци и секции. Детските предучилищни институции оставиха негативни спомени за мнозина – за неприятелски и груби учители, насилствени методи на възпитание, раздяла с майка им. Но повечето жени са принудени да работят и за тях детската градина е единственият изход при липса на роднини, желаещи да останат с детето, или средства за плащане на услуги за гледане на деца.
Психолозите и педагозите признават, че има няколко категории деца, които са показани да посещават предучилищна институция. Например, детската градина може да бъде полезна за единствено дете в семейство от няколко поколения. Общуването в детската градина ще го научи на необходимите умения за общуване с връстниците. Е, за независима майка детската градина е просто жизненоважна, за да може да ходи на работа. Полезно е да посещават предучилищна възраст за деца с ADHD (разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност), въпреки че много педагози са против присъствието им в групата. Децата с ADHD се нуждаят от ясен дневен режим и активни игри.
Не се препоръчва да започвате предучилищно посещение за дете в състояние на стрес или скръб, както и с проблеми с комуникацията. Но ако родителите нямат друг избор, тогава с голяма вероятност детето няма да се влюби в часовете в детска институция и всяко посещение ще бъде придружено от негативна реакция под формата на плач и поведенчески смущения.
Възможни причини за неприязънта на детето към детската градина
Всяко дете има свои собствени причини да не обича да посещава детска градина. Някои не харесват шумни игри и забавления за деца, други не харесват общуването с агресивен съученик, а трети не харесват отношението на възпитателя. Понякога след един неуспешен опит родителите спират да водят детето си на детска градина, защото може би то все още не е готово. Но при следващия опит адаптацията може да успее.
Когато детето плаче, демонстрирайки упорито нежелание да посещава предучилищна институция, това не може да не повлияе на душевното състояние на майката. В същото време тя може да няма ресурса да създаде положителен образ на детската градина или да успокои детето, тъй като трябва да ходи на работа. Трябва обаче да разберете защо детската градина предизвиква такава негативна реакция у детето.
Първо, необходимостта да отидете на предучилищна възраст и да прекарате целия ден в компанията на учител и не твърде дружелюбни връстници може да съвпадне с криза от 2-3 години, когато детето все още не осъзнава добре чувствата си. Това е един от най-трудните периоди за родителите и за детето.
Второ, за детето е трудно да приеме внезапни промени под формата на ясен режим и необходимостта от ранно ставане. В този случай нежеланието за посещение на предучилищна институция може да се дължи на трудностите на адаптацията. Може да отнеме от 2 седмици и да бъде придружено от заболявания и упорито нежелание да се ходи на детска градина.
Причините за неприязън към детската градина могат да бъдат доста тежки, например конфликт с учител или връстници. Някои деца в предучилищна възраст не обичат да ходят на предучилищна възраст, защото не харесват дейностите за деца, които предлагат. Например, едно дете не обича игри на открито, предпочита да чете книги и да прекарва време в тишина.
Всяко семейство избира свой метод на социализация, приемлив за детето. Ако посещението в детска градина изглежда необходимо, подготовката трябва да започне с посещение на група за краткотраен престой или създаване на положителен образ на градината – разказване на истории за собственото детство, дейности за децата и намиране на нови приятели. Така родителите ще могат да сведат до минимум болката от адаптацията.
Плюсовете на детската градина: забавление за децата, комуникация и много други
Посещението на предучилищна институция има редица очевидни предимства за семейството и за детето. Първият и най-важен е социализацията на децата, която се състои в способността да се сприятеляват, да излизат от конфликтни ситуации и да общуват с връстници. Друго важно умение е способността да разпознавате авторитета на възрастен, който не изпитва безусловна любов към дете. Родителите, бабите и дядовците обичат детето безусловно, възпитателите и учителите няма да направят това – за да заслужат авторитета си, са необходими истински постижения.
Следващият важен аспект на предучилищното заведение е забавлението за децата. Мама не винаги е в състояние качествено да забавлява детето – тя е заета на работа или обръща внимание на по-малкия си брат или сестра, татко е на работа, а бабите са далеч. А в предучилищна институция детето намира още повече партньори за игри и забавления. Освен това в детската градина се развиват умения за самостоятелност – умение да се храни с лъжица, да се облича, да оправя леглото.
Посещението на дете в предучилищна институция има положителен ефект върху психологическото състояние на майката. Ако работата на бащата обикновено не се поставя под въпрос, то обществото в повечето случаи очаква от майката да се посвети на интересите на съпруга и децата си. Но не всички майки са щастливи да останат у дома – за мнозина животът и престоят в четири стени предизвиква раздразнение, което се отразява неблагоприятно на семейните отношения. И ако не е възможно да наемете бавачка, тогава посещението на детето в предучилищна институция ще бъде най-добрият изход от ситуацията.
Адаптирането към предучилищна институция е труден период както за детето, така и за майката. Но ако е необходимо за семейството, тогава не трябва да се отказвате, особено ако няма алтернатива. Напълно възможно е постепенно детето да се влюби в детската градина и с удоволствие да я посещава.