вт. дек. 3rd, 2024

В живота на всяко дете идва период, когато то започва активно да опознава света около себе си, да се интересува от всичко около себе си и в процеса на учене у него възникват много различни въпроси. По правило децата стават „pochemuchki“ на възраст от 2,5 до 5 години – някой по-рано, някой по-късно.

Майките и татковците трябва да намерят отговори на своите въпроси и най-разбираемите и подробни. Правенето на това не винаги е лесно, тъй като много от тях объркват и объркват родителите. Възможно ли е да отхвърлите бебето, ако не знаете какво да му отговорите? Възможно ли е да се излъже, когато въпросът е „неудобен“ или да се каже „оставете ме на мира“? Нека да разгледаме тази трудна, но много важна тема.

Защо децата задават толкова много въпроси?

От около 2,5-3 години всяко бебе започва да опознава света около себе си, защото все още знае много и е неразбираемо. Неговият мозък и мислене непрекъснато се развиват, речникът му се увеличава, той вече е в състояние да прави прости логически заключения и се опитва по всякакъв начин да разшири хоризонтите си. Отначало той се опитва да разбере всичко сам, което не винаги се получава.

Това води до възникването на много въпроси, които той задава на най-близките и авторитетни за него хора – неговите родители. Така детето се опитва да попълни пропуските в знанията си. Това е вид молба да помогнете да сортирате огромно количество информация, да поставите всичко на мястото си.

Всички родители отговарят на „защо“ на децата по различни начини. Едни им отговарят спокойно, други отпращат децата с думите: „Пораснете, сами ще разберете“. Кой от подходите е правилен?

Трябва ли децата да отговарят на въпроси?

Трябва ли децата да отговарят на въпроси?

Въз основа на своите изследвания и наблюдения американският детски психолог Пол Харис заключава, че на възраст между 2 и 5 години децата задават около 40 000 въпроса. Това говори и свидетелства за израстване на техния интелект, развитие на умения за сравнение, анализ и т.н. Много „защо“, „как“ и „за какво“ поставят възрастните в неудобно положение, карат ги да се изчервяват, да се замислят, а понякога се разочароват от тяхната некомпетентност. Ето защо някои родители избягват отговора, отхвърлят детето си, оставяйки го насаме с необятния непознат свят.

Подобно отношение е фундаментално погрешно. Когато бебето не получава отговори на въпросите си от мама и татко, то се затваря в себе си, обижда се на родителите си и се отдалечава от тях. След това той започва да измисля свои собствени отговори или да ги търси другаде. Това, което научава от другите (като правило също и деца) или мисли сам, не винаги отговаря на реалността, изкривява представата му за истинското състояние на нещата. Затова е важно винаги да отговаряте на въпроси и да го правите искрено. Това ще помогне на родителите да създадат атмосфера на доверие в семейството.

Освен това не създавайте теми табу, каквито и да са те. Необходимо е да се дават отговори на абсолютно всички въпроси на детето, независимо на каква възраст е в момента, но като се вземе предвид този фактор, за да може то да разбере за какво говорят родителите. Това ще помогне на бебето да формира правилното, здравословно отношение към простите, естествени неща.

Как да отговаряте правилно?

Експертите препоръчват на родителите да се отнасят към проблемите на децата по следния начин.

  • Никога не ги игнорирайте и не отхвърляйте детето си.
  • Да даде максимално подробен, честен и разбираем отговор на всеки поставен въпрос. Тук е много важно да се вземе предвид възрастта на бебето.
  • Ако родителите не знаят какво да кажат, няма нужда да измисляте нищо и да лъжете. Първо, трябва да попитате детето какво мисли за това. След това трябва да потърсите правилния отговор сами или с бебето. Ако по-късно разбере, че мама или татко са го излъгали, повече няма да се свързва с тях.
  • Не използвайте научни факти и сложни термини в речта си. Отговорът трябва да бъде възможно най-кратък, но изчерпателен.
  • В някои ситуации е необходимо не веднага да се даде пълен отговор, а да се задават контра въпроси, които ще тласнат детето към разсъждения, ще помогнат да се направи правилното заключение, да намерят необходимата информация сами, но под контрол на техните родители.

И най-важното – не можете да се дразните и ядосвате. Ако в момента не е възможно да проведете разговор с бебето, трябва да кажете за вашата заетост и да обещаете да се върнете към този въпрос по-късно.

Приблизителни отговори на въпроси от деца на различна възраст

Примерни отговори на въпроси от деца от различни възрасти

Според статистиката родителите най-често чуват следните въпроси от децата си:

  • Откъде съм дошъл аз и откъде идват другите деца? Малкото дете ще е достатъчно да каже, че се ражда, ако мама и татко се обичат, и се ражда от корема на мама, където расте на топлина и сигурност, под сърцето на мама. По-големите деца ще трябва да дадат по-подробен отговор. За да направите това, трябва да прочетете една или повече книги, написани от специалисти, които се занимават с отглеждане на деца.
  • Каква е разликата между момчетата и момичетата? Този въпрос често възниква в ранна възраст, когато децата активно общуват с връстници от противоположния пол или започват да ходят на детска градина. На малките деца трябва да се каже, че се различават по гениталиите си, понякога по прическа, облекло и т.н. На по-големите деца трябва да се обясни, че най-важната разлика е в гениталиите – така е предвидила природата и това е необходимо, за да могат в зряла възраст момчетата и момичетата могат да станат майки и бащи.
  • Защо хората умират и какво да правя, когато те няма? В този случай е важно да изясните на детето, че не трябва да се страхувате от смъртта и това няма да се случи скоро. Така е заложено от природата, рано или късно всеки умира. След смъртта на човек неговите деца, внуци, правнуци остават на земята, което означава, че животът продължава. Когато мама и татко си отидат, бебето вече ще бъде възрастен, ще има свое семейство, деца, ще живее за тях. Основното нещо е да дадете този отговор спокойно, с усмивка на лицето, така че детето да разбере, че родителите не се страхуват от смъртта, че това е нормален физиологичен процес.