ср. ное. 6th, 2024

Дифтерията е остро заболяване, което има инфекциозен характер на развитие и е придружено от възпаление на горните дихателни пътища и лигавицата на орофаринкса. По-конкретно, в основата на този патологичен процес е проникването в тялото на специфична бактерия, наречена Corynebacterium diphtheriae.

В момента разпространението на дифтерия не е високо. В развитите страни има не повече от два случая на сто хиляди от населението. Това е пряко свързано с факта, че ваксината срещу дифтерия е включена в националния ваксинационен календар. Интересен факт е, че последното епидемично избухване на това заболяване в СССР се случи през 90-те години. Възникна поради факта, че медицинските работници разчитаха прекалено много на ефективността на ваксинацията и не обръщаха достатъчно внимание на изолирането на болните хора. В резултат на това епидемията продължи повече от пет години.

Както казахме, дифтерията се причинява от бактериален микроорганизъм, наречен Corynebacterium diphtheriae. Тази бактерия има пръчковидна форма с две удебеления по ръбовете. Той принадлежи към грам-положителните микроорганизми, има в състава си дезоксирибонуклеинова киселина и не е способен на активни движения. Патогенността на Corynebacterium diphtheriae се дължи на факта, че той е способен да произвежда изключително агресивен токсин, който отстъпва само на няколко вещества по сила. Тази бактерия оцелява доста добре в околната среда. Понася добре ниски температури и може да оцелее до двадесет дни във вода. Излагането на ултравиолетови лъчи, дезинфектанти и кипене обаче е вредно за Corynebacterium diphtheriae.

Инфекцията с това заболяване възниква от болен човек или бактерионосител. Тук най-важни са хората, които претърпяват такъв патологичен процес в изтрита или атипична форма. Струва си да се отбележи, че дори след възстановяване, освобождаването на патогена може да продължи още петнадесет до двадесет дни. Най-често при това заболяване се осъществява въздушно-капков път на предаване. В някои редки случаи има възможност за заразяване чрез контактно-битови и хранителни пътища. След прехвърляне на дифтерия човек остава имунитет към дифтерийните токсини. Това предполага, че не може да се изключи повторна инфекция, но като правило в този случай патологичният процес има по-лек ход.

Според класификацията дифтерията се разделя на няколко основни разновидности:

  • Орофарингеална разновидност;
  • Дифтериен круп;
  • Разновидности на други локализации;
  • Комбинирана вариация.

В тази статия ще говорим по-подробно за този вид заболяване, при което симптомите на дифтерия присъстват от орофаринкса. Тази разновидност може да бъде локализирана, широко разпространена, токсична и хипертоксична. Локализираната форма се характеризира с изолирана лезия на палатинните тонзили. Среща се най-често и не е придружено от много силен синдром на интоксикация. Обща форма на заболяването се установява, ако възпалителният процес е засегнал не само сливиците, но и тъканите около тях. Опиянението вече е много по-интензивно. Токсичната форма се характеризира с бързо и изразено нарастване на синдрома на интоксикация. Друг важен момент е подуването на подкожната мастна тъкан на шията, което може да доведе до нарушена дихателна функция. Хипертоксичната форма е придружена от още по-голямо отделяне на токсини в кръвта, което често завършва със смърт.

Основните симптоми на дифтерия

Основните симптоми на дифтерия

Както казахме по-рано, в повече от седемдесет процента от случаите това заболяване се проявява в локализирана форма. В този случай има внезапно повишаване на телесната температура до субфебрилни или фебрилни стойности. Има умерена слабост и неразположение, главоболие. Болен човек започва да се оплаква от болка при преглъщане. След известно време се присъединяват локални симптоми на дифтерия под формата на характерни фибринозни отлагания върху сливиците. Самите сливици са хиперемирани и едематозни. В случай, че се направи опит за отстраняване на плаката, ще забележите, че е трудно да се отстрани и на нейно място остава кървяща ерозия. В повечето случаи е наличен едностранен или двустранен регионален лимфаденит.

Дифтерията, която се среща в обща форма, е придружена от много по-изразена интоксикация. Общото състояние на болен човек страда в по-голяма степен, а регионалният лимфаденит е още по-изразен. При преглед може да се установи, че специфични нападения са локализирани не само на повърхността на сливиците, но и върху тъканите около тях.

При токсични и хипертоксични форми към местните симптоми на дифтерия се присъединява изключително изразена интоксикация. Общото състояние на пациента страда до голяма степен, телесната температура достига четиридесет градуса и повече. При изследване на орофаринкса се виждат филми, покриващи големи участъци от лигавицата. В този случай, както вече казахме, има оток на самия орофаринкс и подкожната мастна тъкан на шията.

Диагностика и лечение на това заболяване

Диагностика и лечение на това заболяване

На първо място, дифтерията се открива чрез бактериологично изследване на полученото намазка. В някои случаи могат да се използват различни серологични диагностични методи във връзка с това.

За лечение на това заболяване се използва антидифтериен серум, чиято дозировка се избира индивидуално за всеки отделен пациент. Освен това могат да се предписват антибактериални средства, десенсибилизиращи лекарства и глюкокортикостероиди.

Превенция на дифтерия

Най-важният метод за предотвратяване на това заболяване е рутинната ваксинация от тримесечна възраст със специфична ваксина DTP.