Въображението в живота на детето
Смята се, че колкото по-високо е нивото на въображение в живота на детето в предучилищна възраст, толкова по-добре са развити неговите умствени и поведенчески процеси. Така че специалистите в детска градина или училище използват специални тестове и техники за оценка на нивото на въображението на детето. Според резултатите от диагностичните изследвания те заключават, че тези деца, чието ниво на въображение е високо, са по-склонни да бъдат креативни, за разлика от техните връстници, които имат по-нисък резултат.
Дете с развито въображение се отличава с активност, гъвкавост на умствените процеси и богат вътрешен свят. Той има по-добре формирана способност да не действа шаблонно в трудни или стресови ситуации, той без много затруднения може да намери изход там, където другите деца се съмняват, не могат да вземат решение. Дете с добро въображение има развито абстрактно мислене, може да мисли и да оперира с образи, отличава се с креативност на идеите. Често такива деца заемат лидерски позиции, лесно изграждат взаимоотношения, интересно е да общуват с тях, защото измислят интересни игри.
Какво иска едно дете, когато лъже?
Другата негативна страна на въображението са детските лъжи. Когато детето порасне, в ранна предучилищна възраст, родителите не се замислят много колко често композира, какво се съдържа в неговите истории и защо го прави. Способността да фантазирате се счита за норма на израстване в детството. Поради тази причина може да е трудно за родителите да разграничат въображението от лъжите, които имат много различни причини от процеса на развитие.
Как и защо децата започват да мамят възрастните?
Когато се страхуват да кажат истината. Това се случва с дете, ако за първи път е получило критика отвън за грешките си. Детето, ако бъде силно скарано, че е счупило чаша, разляло чай, развалило нещо на някой друг – следващия път, като е извършило такова действие, няма да каже истината, че го е направило, няма да обясни как се е случило и ще не се покаят за извършеното.
Това не означава, че детето трябва да се измъкне от всичко, но е полезно родителите да разберат разликата между остра критика към детето, след която то се чувства лошо или необичано, и справедлив отговор, с обяснение на родителските чувства . Пример: 5-годишно дете се качи на парцела на съседите, тромаво стъпчи там и набра букет цветя, които особено хареса. Съседите бяха много недоволни и изразиха гнева си към родителите, че „детето им абсолютно не е добре възпитано и не е обучено да иска разрешение, преди да направи нещо“.
Има разлика в реакциите на родителите в този случай:
„Какво си направил! Как можа! Искаш ли да те вкарат в затвора? срамувам се от теб! Не знам сега как да гледам съседите в очите. Махни се от мен, не искам да те виждам!“ – най-вероятният отговор на родителите под топлината на първите гневни чувства.
„Ситуацията се оказа много неприятна – съседите се ядосаха, защото цветята им бяха развалени. Аз също бих се ядосала и разстроила, ако чуждо дете откъсне цветята, които съм отгледала. И бихте се ядосали. В момента ми е много неудобно. Трябва да запомните, че е забранено да вземате чужди неща без да ги питате – цветята също се отнасят за това. Трябва да помислим как можем да подобрим ситуацията.” След това родителят кани детето да отиде да се извини за постъпката си и да се опита да се поправи. Например, едно дете, заедно с родителите си, може да работи върху тази цветна леха, изправяйки смачкани цветя или засаждайки нови.
В първия случай децата разбират, че са лоши и се оказват от тях, а във втория осъзнават вината си, но виждат, че обидата може да бъде коригирана. В първия случай също детето ще започне да лъже възрастните – „Не съм аз!“, „Това е себе си!“ – за да не изпитва отново болка от факта, че е осъден и отхвърлен, а във второто – няма да се страхува да каже истината на родителите си, защото знае, че всяка трудна ситуация може да бъде преодоляна и коригирана.
Лъжите на детето пред родителите – за събития в живота му, за отношението на близки хора, учители, приятели към него – показват наличието на вътрешноличностен конфликт. Може би той има нужди, които трябва да бъдат удовлетворени. За да разберете това, трябва да проучите какво измисля детето. Ако си измисля истории, че има много приятели, които го обичат, и прекарва времето си сам, тогава има проблеми при установяването на контакти с връстници.
Момиче на 8 години. Родителите в ситуация на развод не говорят помежду си дълго време. Детето лъже бащата, че майката го бие, когато го няма. В отсъствието на баща си тя казва подобни неща на майка си – че баща й я обижда, тя е груба. Родителите отначало се карат за това, след това осъзнават, че и двамата са „водени“ за носа. По-късно се оказва, че момичето е наклеветило майка си и баща си със същата цел – да ги принуди да общуват и да се помирят.
Детските лъжи винаги имат като причина конфликт в личността на детето и изискват външна помощ – близки хора, психолог.
Детски фантазии: норма и патология
Всички деца съчиняват и фантазират. Ако въображението заема цялото съзнание на детето – то измисля събития, които не са се случили, общува с въображаеми приятели, „строи“ „градове“ във фантазиите си и „живее“ в тях – не трябва да подозирате, че това се дължи на психични разстройства. Трябва да „биете тревога“, ако детето, в допълнение към всичко по-горе, няма „жива“ комуникация – затворено е, няма приятели, отказва да се запознае, сънят и говорът му са нарушени, има са признаци на агресивно поведение спрямо себе си или други хора. В този случай трябва да помислите какво се случва в реалния му живот – доколко е наситен с любов и внимание, има ли стресове, тревожни ситуации в него?
Децата „бягат“ във фантазиите, защото реалният свят, в който живеят – семейство, детска градина и училище – е несигурно място за тях, по някаква причина им е трудно или непоносимо да бъдат там. Психиката на детето се защитава – отнема ресурси и положителни емоции в света на въображението, за да компенсира по някакъв начин липсата им в реалния живот.
Наличието на много фантазии за дете в предучилищна възраст е нормално, „живеенето“ само във фантазии, пренебрегвайки реалността, е тревожен сигнал и необходимостта да се покаже детето на детски психолог.
Момиче на 8 години. Родителите в ситуация на развод не говорят помежду си дълго време. Детето лъже бащата, че майката го бие, когато го няма. В отсъствието на баща си тя казва подобни неща на майка си – че баща й я обижда, тя е груба. Родителите отначало се карат за това, след това осъзнават, че и двамата са „водени“ за носа. По-късно се оказва, че момичето е наклеветило майка си и баща си със същата цел – да ги принуди да общуват и да се помирят.