нд. ное. 10th, 2024

Асцитът е вторично патологично състояние, характеризиращо се с натрупване на течност в коремната кухина. Най-често такава патология възниква на фона на цироза на черния дроб, бъбречно заболяване, полисерозит, перитонеални лезии с различна етиология и т.н. Натрупването на течност в свободната коремна кухина може да причини развитие на сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, значителни метаболитни нарушения, което значително влошава хода на основното заболяване. В тази статия ще говорим за диагностиката на асцит, неговото лечение.

Как се диагностицира асцит?

Как се диагностицира асцит?

На първо място, асцит може да се подозира въз основа на съпътстващата клинична картина. При изследване на пациента се разкрива увеличение на обема на корема, изпъкналост на пъпа. В изправено положение стомахът виси надолу, в легнало положение се изравнява, изпъква отстрани като „корем на жаба“.

При физикален преглед се установява притъпяване на перкуторния звук, симптом на флуктуация.

Следващата стъпка е да направите обзорна рентгенова снимка. Този метод е информативен, ако в коремната кухина са се натрупали повече от петстотин милилитра течност.

За да се определи причината за асцит, може да се извърши следното:

  • Общи и биохимични кръвни изследвания;
  • Коагулограма;
  • Анализ на урината;
  • Ултразвуково изследване на коремни органи;
  • Хепатосцинтиграфия и т.н.

Всички пациенти с асцит за първи път са показани за лапароцентеза. По време на диагностичната лапароцентеза се взема асцитна течност с последващо насочване за цитологично и бактериологично изследване.

Принципи на лечение на асцит

За да се премахне асцитът, на първо място, е необходимо да се лекува първичната патология, която провокира натрупването на течност в коремната кухина.

На пациентите с тази диагноза се предписва специална диета без сол. Освен това се препоръчва да се ограничи количеството консумирана течност.

За намаляване на проявите на асцит са показани диуретици. През 2011 г. учени от Казанската държавна медицинска академия публикуваха статия, резултатите от която установиха, че за лечение на асцит най-често се използват бримкови диуретици (фуроземид, етакринова киселина) и калий-съхраняващи (спиронолактон, триамтерен).

В случай на повишено налягане в системата на порталната вена, планът за лечение се допълва с антагонисти на ангиотензин II, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим. Ако е необходимо, допълнително се използват хепатопротектори, се извършва интравенозно приложение на протеинови препарати.

Трябва да се отбележи, че всяко от горните лекарства може да се използва само според предписанието на лекар.

В случай, че консервативната терапия не е дала очаквания ефект и течността продължава да се натрупва в коремната кухина, може да се реши въпросът за провеждането на терапевтична лапароцентеза. Терапевтичната лапароцентеза е пункция на коремната кухина с последващо отстраняване на натрупаната течност от нея. Трябва да се отбележи, че не повече от шест литра ексудат могат да бъдат евакуирани в една процедура.